В семирният потоп е една от най-разпознаваемите библейски истории. Според Стария завет: "В шестстотната година от живота на Ной, във втория месец, на седемнадесетия ден от месеца, в този ден всички извори на голямата бездна изригнаха и небесните прозорци се отвориха".
Както се разказва в текста, Бог вижда нечестивостта в хората и изпраща глобално наводнение. Тъй като Ной бил праведен, Бог му наредил да построи ковчег за семейството си и да спаси по една двойка от всяко животно, влечуго и птица. Но дали Ноевият потоп наистина се е случил?
"Единственото нещо, което знаем със сигурност от геологията, е, че глобален потоп никога не е имало", казва Дейвид Монтгомъри, професор по геоморфология във Вашингтонския университет в Сиатъл и автор на книгата "Скалите не лъжат: Геолог изследва потопа на Ной" (The Rocks Don't Lie: A Geologist Investigates Noah's Flood. "Ако го разглеждате буквално като глобален потоп, който е покрил най-високите планини в света, съжалявам, но на Земята просто няма достатъчно вода, за да се случи това", казва той пред Live Science.
Ако "небесата" се отворят и цялата вода в атмосферата се изсипе наведнъж под формата на дъжд, планетата ще бъде потопена - но само на дълбочина от около 1 инч (2,5 см), според Геологическата служба на САЩ. Това не е достатъчно вода, за да оправдае едно кану, да не говорим за огромен ковчег.
Но какво ще стане, ако се вземе предвид повече от водата в "небесата"?
Ако всички ледници и ледени покривки по света се разтопят, тогава морското равнище ще се повиши с повече от 195 фута (60 метра), според НАСА, което ще добави още малко вода. Освен това в проучване от 2016 г., публикувано в списание Nature Geoscience, се изчислява, че в горните 1,2 мили (2 км) от земната кора се съхраняват 5,4 милиона кубични мили (22,6 милиона кубични километра) подпочвени води, което е достатъчно, за да покрие сушата на дълбочина 590 фута (180 м). Това е много вода, но има градове на хиляди футове над морското равнище, а най-високата планина на Земята - Еверест, е на повече от 29 000 фута (8 849 м) над морското равнище. На всичкото отгоре геолозите не виждат доказателства за глобален потоп в скалния материал.
Библейският разказ има и други съмнителни части. Например Ной е бил на 600 години, когато е започнал потопът - знаем, че хората не живеят толкова дълго - и повечето видове не биха оцелели, ако бъдат сведени само до две животни, тъй като не биха имали достатъчно генетично разнообразие, за да създадат жизнеспособна популация. Нещо повече, не е ясно как всяко животно изобщо би могло да стигне до ковчега - представете си пингвини, които се придвижват от Антарктида до Близкия изток.
Според историческите документи Ноевият потоп е преразказ на по-стари истории и вероятно е по-скоро алегоричен, отколкото буквален разказ за някакво събитие. Айра Спар, професор по древни науки в колежа Рамапо в Ню Джърси, заяви пред Live Science, че библейските истории в Стария завет, които са записани между 800 и 500 г. пр.н.е., вероятно са дошли от по-стари устни традиции и множество източници.
В други религиозни книги, като например Корана, има малко по-различни разкази за историята на Ноевия потоп, а по-ранните версии за катаклизмичния потоп произлизат от древни месопотамски текстове. Спар отбеляза, че има шумерска история за потопа, записана във фрагменти, която датира от края на третото хилядолетие пр.
"Кой знае колко назад е стигнала тази история?" Спар каза: "Това е една от най-старите истории в света.
Ако вземем предвид, че източниците на Ноевия потоп са регионални наводнения, а не глобален потоп, тогава това не е толкова далечно. Монтгомъри обясни, че е възможно да са се случили някои "геологически правдоподобни" наводнения, които да са вдъхновили историята.
Например в края на 90-те години на миналия век океанографите Уилям Райън и Уолтър Питман изказват на среща на Американския геофизичен съюз хипотезата, че преди около 7500 години Средиземно море е започнало да се влива в изолираното по това време Черно море, предизвиквайки масивни наводнения около Черно море, които биха могли да са в основата на Ноевия потоп, съобщава списание Science през 1998 г.
"Това би било разрушително събитие, което би наводнило целия познат на хората, които са живели там, свят и което би могло да продължи да дава семената на историята за Ноевия потоп с някои от оцелелите, които са избягали в Месопотамия", казва Монтгомъри.
В изследване от 2009 г., публикувано в списание Quaternary Science Reviews(opens in new tab), се твърди, че наводнението е било много по-маловажно от това, което Райън и Питман предлагат, ако изобщо се е случило. Но макар че вдъхновението за историята за Ноевия потоп е предмет на дискусия, има много други истории за потопи от цял свят, които привидно са вдъхновени от регионални събития.
Монтгомъри каза, че много истории на коренното американско население в северозападната част на Тихия океан например включват наводнения, които звучат много като цунами, с огромни вълни, разбиващи се на брега. Същото важи и за историите от сеизмично активните крайбрежия на Южна Америка и островите в южната част на Тихия океан.
