П челата лети до избраното цвете, търси вкуса на нектар. Обикаля за кратко и разбира, че това цвете не е като другите. Тя може да го види, но не и да го достигне. Така е защото то представлява син пластмасов диск с кубче захар, разтворено във вода в центъра. „Нектарът” обаче е покрит с прозрачна пластмаса. Но пчелата има изход от трудната ситуация. Тя просто трябва да дръпне тънка корда, за да отмести пластмасовия похлупак. И пчелата го прави.
Експериментът започва на шега. Но една от пчелите в лабораторията намира верния път към захарния сироп. Нещо повече, по някакъв начин тя информира всички други пчели за откритието си. И дори след нейната смърт те продължават да използват кордата, за да повдигат прозрачната пластмаса.
Учени: Мозъкът работи и след смъртта
Истината за човешката интелигентност
Обучени пчели "надушват" минни полета
Изводите на учените - пчелите, оказва се, могат да решават проблеми, учат се една от друга и предават знанията от поколение на поколение.
Още Чарлз Дарвин документира невероятния капацитет за учене сред пчелите. Той отбеляза, че гледайки други, те могат да се научат да извличат нектар по нови начини.
Вече знаем, че те също така могат да се научат да познават цветове и модели. Да се ориентират, намирайки пътя до кошера на разстояние няколко километра и дори да разпознават човешки лица. Въпросът, на който отговаря описаният по-горе експеримент е, дали пчелите могат да използват инструменти.
ООН алармира: Спасете опрашителите
Пчелите майки ваксинират всичките си бебета
Общоприето е, че интелигентността е свързана с големината на мозъка. В края на краищата, хората имат необичайно големи мозъци с около 86 милиарда неврона и се считат за по-умни от всички останали видове.
Но колкото повече учените разбират за поведението на насекомите и другите малки животни, толкова по-ясно става, че сложните умения не изискват задължително голям мозък.
Пчелите летят до 10 км от своя кошер, през пейзаж, отрупан с всякакви препятствия. При това те успяват да намерят най-добрите цветя и да насочат другите пчели към тях. А също така избягват хищниците и опасностите по пътя си. Пчелите живеят в сложен свят и се нуждаят от познавателни способности, за оцеляването си в него.
За да разберем как дори същества с толкова малки мозъци са способни да се учат и общуват, трябва да стигнем до начина на действие на самите неврони.
Те работят като проводници, провеждайки електрически сигнали от една част на мозъка към друга.
Опити с насекоми показват, че техните мозъци действат подобно на тези на хората. Например те успяват да запаметят подредбата на предметите в пространството и да следват дадена посока дори при изгасяне на светлината, а след промяна на подредбата сменят пътя си, което сочи и способност за планиране.
Една от възможните причини, поради които големите животни имат по-големи мозъци, може би е това, че електрическите сигнали трябва да изминават по-дълги разстояния. Така се налага използването на по-големи неврони.
Начинът на живот също дава отражение. Например животните, които складират храна на много места имат относително голям хипокампус - частта от мозъка, отговаряща за паметта.
По-големият мозък може би просто възпроизвежда същите схеми, но с повече капацитет за съхранение и по-добра изчислителна способност.
