Любовта на Любен Каравелов и сръбкинята Ната

П рез 1867-1869 г., когато Любен Каравелов живее в Белград и е кореспондент оттам на руски вестници, той дели обща квартира с един сърбин – Настас Петрович, който също се интересува от литература и политика.

Двамата толкова много държат един на друг, че 33-годишният Каравелов решава да се ожени за сестрата на Настас, за да премине приятелството им в роднинство.

Настас обаче не е особено въодушевен и му описва сестра си Наталия в твърде неласкава светлина – грозновата вдовица, че и по-възрастна от него, неука, а живее и на село.

"Нищо!", отвръща му Каравелов и настоява на своето.

И един прекрасен ден двамата приятели пристигат в село Макац, Пожаревацка околия, за да видят Наталия. Сварват я да меси хляб на двора – висока, суха, със сурови черти, с черни като смола коси. Къщата й е малка, но блести от чистота и във всяка стая ухае на билки.

Посреща ги сърдечно, набързо слага трапезата, наточва им домашно червено вино и приказката потръгва.

"Ето, това е жена за мен!" – възкликва Каравелов и двамата много скоро вдигат сватба. Заедно са 12 години, до смъртта на писателя през януари 1879.

Това разказва в книгата си "Големите любови на българските поети и писатели" авторът Венелин Митев.

Съвременници твърдят, че без тази жена Каравелов едва ли би успял да разгърне толкова обширна дейност като писател, журналист, печатар, общественик и революционер. 

В Букурещ, където двамата се преместват да живеят, Ната или Каравелица, както всички я наричат, по цял ден върти колелото на машината, която печата "Свобода" и "Независимост", лепи адресите на пратките с вестници и ги носи в пощата, като едновременно с това пазарува, готви (майсторица е на люти гювечи), пере, чисти, и то не само на мъжа си, но и на печатарите, които живеят у дома им. На всичко отгоре прибира майката на Каравелов и едно роднинско сираче, тъй като в България няма кой да се грижи за тях.

Двамата нямат свое дете.

Благодарение на Наталия Каравелов успява да вземе заем от една сръбска банка и да купи печатарската машина. 

Наталия бди над мъжа си като орлица и люто се кара с всеки емигрант, който се опитва да му губи времето и да му пречи да пише.

Затова мнозина от сътрудниците и съратниците на Каравелов изпитват неприязън към нея – не са свикнали жена да се меси в политическите им дела. 

А печатарите се оплакват на мъжа й, че нищо не разбира от печатарство, но непрекъснато им дава акъл. Ната даже се опитва да разпорежда кому колко да се плати, като мери с лакът наредените букви.

Като чува веднъж яростния скандал, който сприхавата сръбкиня вдига на мъжа си, Левски му предлага на майтап да му даде стрихнин, та да я отрови и да се отърве от нея. А Каравелов, как се чувства той? Той цял живот нарича Ната "мила" и не позволява и прашинка да падне върху нея.

Заради Ната влиза в лют спор с приятеля си Ботев, със Стефан Стамболов и с Никола Обретенов. Заради нея Стамболов нарича Каравелов "сръбски шпионин".

Когато турците обесват Левски, в българското революционно движение настъпва дълбока криза. Събуждат се старите четнически настроения, отново се възраждат очаквания за помощ отвън. 

Книжовник и интелектуалец по призвание, Любен Каравелов губи надежда, че българският въпрос може бързо да се реши с оръжие в ръка, и се заема да търси други пътища, за да служи на отечеството – чрез просвещение, знание, култура.

Той преустановява издаването на вестник "Независимост" – знамето на въоръжената борба, и се захваща с научнопопулярното списание "Знание". Хъшовете са смаяни – как може да ги предаде човекът, който довчера е проповядвал, че "свободата не ще Екзарх, иска Караджата"! 

И как може, без знанието на Ботев, да моли сръбското правителство да му отпусне 150 жълтици помощ за в. "Знаме"?

Заклеймяват го като "предател", "сръбски шпионин" и "ортак на дявола". Най-яростни са Стамболов и Ботев.

Поетът, който в стихотворението си "Делба" възпява идейното и личното си братство с Каравелов, не може да му прости измяната.

Нещо повече: и двамата със Стамболов са убедени, че наказанието за измяна на идеите е само едно – смърт. Изпълнението е възложено на младия Георги Бенковски, но за щастие той не намира у себе си сили да го направи.

Но да се върнем на Наталия. Когато турците залавят Димитър Общи и той издава не само Левски, а и Каравелов като председател на революционния комитет в Букурещ, Каравелов бяга в Белград, а Наталия изнася част от архива и го укрива в дома на сънародника си Васа Живанович в сръбското консулство в Румъния.

Но неговият шурей докопва архива и го продава на един турски шпионин в Букурещ. Причината за това предателство са многобройните тежки дългове, натрупани от Джуро на комар.

Като научава това, Стамболов изпада в бяс и по-късно, след смъртта на Каравелов и след участието на Ната в бунта на русофилите през 1886 г., вече в качеството си на министър-председател той екстрадира вдовицата от България и спира пенсията й от 50 лева.

Защо архивът е у Ната? Не е ли безотговорна постъпката на Каравелов, един професионален революционер, да го остави в ръцете на жена си? 

Левски е осъден и обесен точно заради уликите, които турците намират срещу него в този архив. Когато се създава Вторият революционен комитет, Ботев влиза в люта разпра с Каравелов заради изчезналия архив. По този повод той пише на своя приятел Драсов: "Този архив може да отиде в ръцете на турците".

Не случайно и Левски в едно от своите писма се оплаква: "Каравелов може да ме предаде един ден!" 

След смъртта на Каравелов през 1879 г. Ната го погребва до гроба на Стефан Караджа и до края на живота си говори с огромно уважение за него. Заедно със Захари Стоянов тя издава пълните му съчинения в 8 тома.

Междувременно се захваща с търговия в Русе. Началният й капитал е само 60 дуката, но тя живее изключително скромно – така, както е свикнала сред хъшовете в Букурещ. По-голямата част от богатството си тя завещава на племенниците си Лора и Виола – дъщери на премиера Петко Каравелов. 

Умира през 1915 г. в чешкия курорт Мариенбад, където е на лечение.

Из "Големите любови на българските поети и писатели", Венелин Митев.

България и Турция с филм за любовта между Кемал Ататюрк и Димитрина Ковачева

Най-вълнуващата любов - на Бойка и Вапцаров

Коя е българската царица, превърнала се в "сестра на героите"

Трагичната любов на цар Самуил и Биляна