П оезията е едно от най-интимните изкуства, които съществуват на тази планета.
А съществуват майстори на словото, които умеят да превърнат поезията в толкова въздействаща, че да изпитваме непрестанната нужда от нейния „допир”.
Един от тези майстори несъмнено е руският поет от 19-ти век Александър Пушкин, който чрез своите стихове разказва истории за любов, война, проблеми в обществото, които ангажират всеки читател.
Да си спомняме за личности от ранга на Пушкин никога не е излишно, особено когато произведенията им звучат актуално дори и в съвременен контекст. Ето някои от най-незабравимите му творби в превод на български.
Обичах Ви
Обичах Ви. И още дълго може
любов да тлее в моята душа,
но нека вече тя не Ви тревожи.
Не искам с нищо да Ви натъжа.
Обичах Ви без думи, без надежда,
ту плах роб, ту ревнивец несравним.
Дано с такава искреност и нежност,
дай Боже, Ви обикне друг любим... (Красимир Тенев)
Славей и роза
В градините среднощни от пролет замъглени,
унесен славей пее над роза вдъхновено,
но розата прекрасна студена е, себична
и влюбените трели не чува безразлична.
Така и ти, поете, възпяваш красотата,
но тя отвръща хладно. Далечна, непозната
не чува и не чувства сърцето на поета,
цъфти самодоволна, а то изтлява клето. (Ангел Веселинов)
***
Аз помня чудното видение:
ликът ти чист пред мен изгря
като копнеж и привидение,
като нестихваща зора…
В минути зли и безнадеждни,
сред хорски грозни суети,
опора дирих в тая нежност,
в гласа ти, в милите черти.
Но времето лети, измита
и най-съдбовните мечти -
забравих тия дни честити,
гласа ти, райските черти… (Димитър Горсов)
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
