Талантливата писателка, която се представяше за мъж

А нглия, 1816г.

На 21 април в малкото градче Торнтън се ражда Шарлот Бронте, която ще се превърне в една от най-влиятелните писателки на своето време и пример за бъдещите поколения майстори на словото.

1816г. е запомнена в световната историята като „годината без лято” и то неслучайно. След голямото изригване на вулкана Тамбора, намиращ се на територията на днешна Индонезия, през 1815г. в Северното полукълбо настъпва вулканична зима.

Настъпват големи климатични аномалии, които повлияват върху живота на населението в Европа и Азия и предизвикват недостиг на храна и масов глад.

Може би самият факт, че една от най-уважаваните британски писателки на всички времена – Шарлот Бронте, се ражда в „годината без лято” е причината, поради която в сърцето ѝ се настанява вечна зима, а душата ѝ е обвита от тиха тъга.

Шарлот е едва на пет, когато майка ѝ губи борбата с неизлечима болест. Отношенията в семейството се разклащат, а грижата за децата бащата Патрик Бронте поверява на по-голямата сестра на Шарлот - Елизабет.

През 1824г. четири от сестрите са изпратени да се обучават в девическо училище в Коуан Бридж. Този период от своя живот Шарлот определя като един от най-травмиращите за своето психическо и физическо състояние.

След като двете по-големи сестри Елизабет и Мария умират от туберкулоза, Шарлот и Емили Бронте се връщат у дома. А образът на учебното заведения в Коуан Бридж впоследствие ще оживее в най-успешния роман на Шарлот – „Джейн Еър”.

Животът на Шарлот е изпълнен с немалко житейски беди, но това не я спира да открива вдъхновение в малките неща, от които се раждат нейните литературни шедьоври.

През 1846г. трите оцелели сестри – Шарлот, Емили и Ан сами спонсорират издаването на сборник със свои творби, а под тях се подписват със съответните мъжки имена – Карър, Елис и Ектън.

Идеята за това дава Шарлот, която смята, че ако сестрите сложат истинските си имена рискуват проявата на пренебрежителност от страна на издатели и читатели, които не биха ги приели сериозно, само защото са жени.

След постигнатия успех с публикуването на „Джейн Еър” издателят на Шарлот я подтиква да разкрие истинската си самоличност.

Тя го прави и все по-често започва да присъства на важни културни събития в британската столица. Все пак винаги се опитва да е близо до дома, защото носталгията я преследва навсякъде и писателката иска да прекарва колкото се може повече време със семейството си.

1848г. се оказва една от най-тежките в живота на британската авторка. За период от 8 месеца тя губи брат си и двете си сестри, които винаги са били нейната най-голяма опора.

Именно моментите на скръб обаче я подтикват да продължава с писането и върху хартията тя излива най-личните си и съкровени мисли и чувства.

През юни 1854г. Шарлот се сгодява за Артър Бел Никълс, който от дълго време е влюбен в нея, но писателката отменя няколкократно годежа им поради несъгласието от страна на баща ѝ.

Малко след като сключва брак с Никълс, Шарлот забременява. За жалост здравето ѝ изведнъж се влошава и на 31 март 1855г., малко преди да навърши 39г., тя издъхва заедно с нероденото си дете.

Животът на Шарлот неведнъж е бил определян като мазохистичен от страна на експерти, но това, което тя дава на британската и световна литература е едно незаменимо бижу.

Шарлот Бронте оставя зад гърба си класики от рода на „Джейн Еър” и „Вийет”, които се четат с интерес и до днес. Тъгата несъмнено е била неизменна част от житейския ѝ път, но както често се казва, талантливите хора са тези, които в живота си изпитват най-много страдание.

Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.

За още любопитни новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.