Липсващото парче от пъзела, което ще ни отведе до големия успех

К огато се огледаме около себе си, можем да видим какви сме ние самите. Да, това е така, защото хората, които ни заобикалят, са тези, които ни изграждат ежедневно и непрестанно.

Колко често се замисляме коя е най-голямата ни мотивация в живота, когато се намираме в труден момент? Какво ни тласка да продължим и да станем по-добри хора?

Разбира се, че на първо място това са най-близките ни хора.

"Единствената скала, за която знам, че стои стабилна, единствената институция, за която съм сигурен, че работи, е семейството“, Лий Якока

Семейството

Семейството е дар, който не избираме, но трябва да ценим, защото няма нищо по-силно от кръвната връзка, която ни събира винаги въпреки всичко. Често имаме хора около себе си, които не забелязваме ежедевно, превзети от задълженията и отговорностите, които ни очакват, но те са там.

Семейството може да бъде тласъкът, от който се нуждаем, когато ситуацията изглежда най-трудна. Не винаги обаче резултатът е очакваният. Връзката между родител и дете, между брат и сестра, ни учи през целия ни живот какво значи да даваш, без да търсиш в замяна и именно в това се състои красотата на тези взаимоотношения.

Уроците

Ние не избираме семейството си, но изибираме как да възприемаме отношенията си с тях. Какво можем да научим, какво можем да променим в себе си, така че да бъдем по-добри хора.

Дори често да подценяваме силата на опита, то бързо с нарастването на годините разбираме, че много неща, които сме чували в детството си, са по-релевантни отколкото ни е изглеждало от призмата на невинните детски очи.

Защо книгите са толкова важни?

В наши дни, където всяка сфера от живота ни е дигитализирана и всяко желано нещо се намира на един клик разстояние, книгата може да се окаже трудният път за получаване на информация, или дългочаканият оазис, който ще ни поведе на дълъг път, изтъкан от приключения и разностранни емоции.

Книгите учат най-вече на търпение. Показват ни какво значи ежедневното отделяне на енергия и време, превеждат ни през различни историии. Те са ценни не само защото носят знание. Ценни са, защото ни помагат да достигнем сами до крайната дестинация, до заключението.

Човек се учи докато е жив, но може много да научи от грешките на другите. Дори от тези на героите в книгите.

„Приятел е този, който знае всичко за теб и въпреки това те обича!“   Уилям Шекспир

Приятелите

Казват, че сами избираме приятелите си, но често животът ни среща с хората, от които имаме нужда, а не с тези, които знаят как да ни помогнат и просто са добри за нас. Всеки период от живота ни носи различни контакти, но едва ли можем да си представим изграждането ни като хората, които сме днес, без нашите приятели.

Неслучайно приятелското око е определяно като най-доброто огледало, защото само истинският приятел, ще ти покаже кога вървиш в правилната посока. Било то с думи или с действия.

Приятелят може да е второ семейство и да е до нас, когато светът не изглежда толкова розов, но дори приятните и щастливи моменти не са същите без спътник, с който да ги споделиш. 

Понякога най-мотивиращите думи, са просто да чуеш "Ти можеш всичко, аз вярвам в теб!" и колкото и просто и прозаично да изглежда, това изречение може да постигне чудеса.

Човекът в огледалото

Тогава идва моментът да се замислим, кой е най-важният човек в живота ни? Половинката ни, родителите ни?

Не! Този в огледалото. Този човек не бива да губим никога. Неговите грешки са най-важните, защото те са изпитани, преживени и въпреки тях, а не заради тях, можем да го погледнем в очите и да кажем:

"Ти можеш, доказа го!"

Грешките не са провал в никакъв случай, те са най-големите учители в живота ни. Те ни доближават до целите, дори до мечтания партньор. Колкото и това да не ни се струва реално към момента, в който ги правим.

Учителите на живота са навсякъде около нас, във всичко което правим. Понякога единствено е необходимо да се огледаме и да намерим липсващото парче от пъзела, което просто чака да бъде открито.