Д окато драматизациите, като тази с Ейдън Търнър, представят творчеството и взаимоотношенията на ренесансовия полимат, историкът Катрин Флетчър разглежда какво е известно за личния, романтичния и сексуалния живот на Леонардо да Винчи – от обвиненията в содомия до силната връзка с чирак...
На 9 април 1476 г. Леонардо да Винчи е обвинен в содомия въз основа на анонимен доклад, подаден до флорентинските власти.
По онова време Леонардо, малко преди да навърши 24 години, е един от четиримата мъже, за които се твърди, че са имали сексуални отношения със 17-годишния Джакопо Салтарели. Доносникът посочва, че Салтарели е бил „съучастник в много нещастни афери и се съгласява да угажда на онези хора, които изискват от него определени зли удоволствия“.
Салтарели очевидно е „обслужил няколко десетки души“, но са споменати само четирима: Леонардо да Винчи, който тогава работи в ателието на Андреа дел Верокио; златар на име Бартоломео ди Паскино; шивач на име Бачино; и Леонардо Торнабуони. Последният е бил член на видно флорентинско семейство, сродeно с Медичите – тогавашните владетели на града. Анонимният донос обаче не е бил приет и по-малко от два месеца по-късно групата е оправдана, с условието да не бъдат докладвани отново.
Въпреки че содомията е била незаконна, за младите мъже във Флоренция по време на Ренесанса е било доста често срещано явление да имат сексуални отношения с други мъже. В книгата си „Забранени приятелства“ историкът Майкъл Рок посочва, че в края на XV век абсолютното мнозинство от флорентинските мъже са фигурирали в списъците на магистратите със заподозрени в това престъпление. Тази цифра може да изглежда изумителна днес, но тя отразява един много различен набор от сексуални норми в този исторически период.
Полицейският контрол е бил сравнително лек. Само около 20% от обвинените в содомия са били действително осъдени, а глобите не винаги са били събирани в пълен размер. Със сигурност е съществувала религиозна враждебност към содомията: тя е била важна тема в проповедите на доминиканския монах Джироламо Савонарола, който идва на власт във Флоренция през 90-те години на XV век. И все пак, наред с тази враждебност, е съществувала и известна степен на приемане.
Списъкът с ренесансови мъже, които са имали сексуални или романтични връзки с други мъже, е дълъг и включва също Микеланджело и Макиавели, за да назовем само двама от най-известните. Първият е писал любовни стихотворения на Томазо Кавалиери, млад благородник, докато вторият очевидно е имал постоянен договор с наемател на име Ричо. Франческо Гуичардини, негов съвременник, предполага, че папа Лъв X (1513–21) е бил „изключително отдаден – и всеки ден с все по-малко срам – на онзи вид удоволствие, което от името на честта не може да бъде споменато“.
- Леонардо да Винчи – гей или асексуален?
Що се отнася до Леонардо да Винчи, документът от 1476 г. е единственото конкретно писмено доказателство от неговия живот, което имаме относно сексуалността на художника. Дори това твърдение, разбира се, може да е било спекулативно или злонамерено.
Историците не са единодушни относно това дали Леонардо е имал връзки с мъже или дали е бил безбрачен. Това не е задължително да е двоично разграничение: възможно е той да е бил безбрачен през определени периоди от живота си и сексуално активен през други.
Възможно е той да е бил и това, което днес бихме нарекли асексуален. Фактът, че Леонардо някога е писал, че „интелектуалната страст изгонва чувствеността“, не е убедително доказателство, нито пък е документираното му наблюдение, че гениталиите са „толкова грозни“, че човечеството би изчезнало, ако не бяха „красивите лица, украшенията и необузданите нрави“ от страна на тези, които правят секс.
Няма никакви доказателства, че Леонардо някога е спал с жена, въпреки че това не е попречило на хората да предполагат, че може би го е правил. Ренесансовото общество не е имало концепцията за твърда сексуална ориентация, която съществува днес, и много мъже на практика са били бисексуални. (Знаем по-малко за жените, защото преследванията, основният източник на записи, обикновено са били насочени срещу мъже.)
- Кой е бил Салаи и каква е била връзката му с Леонардо да Винчи?
Връзката, която е предизвикала най-много спекулации, е тази между Леонардо и Джан Джакомо Капроти, известен като Салаи – прякор, означаващ „малък дявол“. Салаи се присъединява към домакинството на Леонардо през 1490 г., на 10-годишна възраст, като асистент и по-късно се обучава за художник.
Леонардо – който е бил с 28 години по-възрастен от него – се оплаквал, че Салаи краде от него и гостите му, описвайки го като „крадец, лъжец, инат, лакомник“. Въпреки това неблагоприятно начало, Салаи остава в домакинството на Леонардо почти до края на живота му. В завещанието на Леонардо той е възнаграден с дар земя извън Милано (върху която вече е построил къща).
Описан от Джорджо Вазари в „Животът на художниците“ (1550) като „грациозен и красив младеж с фина къдрава коса, в която Леонардо много се е наслаждавал“, се смята, че Салаи е бил модел за редица произведения на Леонардо, включително картината на Свети Йоан Кръстител в Лувъра и свързаната с нея рисунка „Ангелът в плът“, която показва подобна гола фигура, този път с еректиран пенис.
Диалог от XVI век на теоретика на изкуството Джан Паоло Ломацо (1538–92) категорично определя връзката между Леонардо и Салаи като сексуална. Въпреки че Ломацо е бил твърде млад, за да се е срещал с някой от двамата, той е можел да се е срещал с хора, които са ги познавали. Измисленият събеседник на Ломацо пита въображаемия си Леонардо дали двамата са играли „играта отзад, която флорентинците толкова обичат“. Леонардо отговаря: „И колко пъти! Имайте предвид, че той е бил изключително красив млад мъж, особено на около петнадесет години.“
Сексуална връзка между 43-годишен мъж и неговия 15-годишен служител би се считала за осъдителна днес, още повече ако, както в случая с Леонардо и Салаи, по-младият човек се е присъединил към домакинството на по-възрастния на 10-годишна възраст.
Този модел обаче е типичен за еднополовите връзки във Флоренция по време на Ренесанса, като по-младият мъж често е на възраст между 12 и 18 години. 17-годишният Салтарели също се вписва в модела. Ломацо предполага, че чрез такива връзки „от крехка възраст, в мъжествена възраст, се раждат по-достойни и по-близки приятели“.
Ренесансовите нагласи са наподобявали тези на древния свят и, както показва скорошно изследване на историчката Рейчъл Хоуп Клийвс върху британския автор Норман Дъглас, толерантността към педерастията се е запазила в Европа през XX век. Разликите във възрастта не са били единствено за еднополовите връзки: момичетата са можели да се женят и много млади.
Никога няма да узнаем истината за взаимоотношенията на Леонардо да Винчи: в най-добрия случай можем да спекулираме за това какво би било повече или по-малко вероятно в неговия исторически контекст. Този контекст не е такъв, който лесно се съпоставя със съвременните разбирания, нито пък такъв, който би ни се сторил удобен във всичките си аспекти днес.
