А рхеологическите доказателства за жертви на нападение от акули са изключителна рядкост, така че когато през 2021 г. е публикувана историята на жертва от Япония на 3000 години, тя привлича вниманието на хората.
По онова време се е смятало, че това е най-старият регистриран случай на жертва на нападение от акула, но скоро след публикуването на проучването други изследователи установиха, че може да става въпрос за още по-стар случай, който датира отпреди 6000 години. И така, какво знаем за тези две древни жертви?
(Във видеото може да научите повече за: Откриха акула на 400 години)
- Лице № 24
Преди около 3000 години, някъде между 1370 и 1010 г. пр.н.е., човек ловял риба във водите на вътрешното море Сето на японския архипелаг, когато бил нападнат от голяма акула. Въпреки че бил спасен от спътниците си, мъжът получил сериозни и обширни наранявания. Той имал поне 790 дълбоки, назъбени рани, които били предимно по ръцете, краката, предната част на гърдите и корема.
След смъртта си човекът бил погребан в гробището на общността на своя народ - археологически обект, известен като гробището Tsukumo Shell-mound, което било разкопано в началото на XX век.
What Is The Oldest Known Case Of A Shark Attack Victim?https://t.co/M9U8C6o4fl
— IFLScience (@IFLScience) August 16, 2024
Дълго време останките на мъжа озадачавали изследователите, които не можели да разберат как някой може да получи толкова обширни и разнообразни наранявания от друг човек, използващ каменни инструменти. Не се сещали и за нито едно животно, за което има сведения, че е могло да направи такива следи.
По-нататъшното изследване на скелета като част от по-голям проект, разглеждащ насилието в праисторическа Япония, обаче даде на изследователите нова възможност да проучат евентуалните причини. Екипът, ръководен от Дж. Алиса Уайт от Оксфордския университет, отбеляза, че пораженията по костите са изключително сходни със съобщенията за жертви на нападения от акули, открити върху съвременни и археологически останки.
В сътрудничество с Джордж Бърджес, почетен директор на Програмата за изследване на акули във Флорида, екипът успява да възстанови картината на съдбата на японския индивид. Както се казва в изявлението им:
„Като се имат предвид нараняванията, той очевидно е станал жертва на нападение от акула. Възможно е по това време мъжът да е ловял риба с придружители, тъй като е бил възстановен бързо. А въз основа на характера и разпределението на следите от зъби най-вероятният отговорен вид е тигрова или бяла акула.“
Жертвата е принадлежала към неолитния японски народ джомон - полуседяща култура, която е живяла предимно в ямни жилища, разположени около открити пространства. Те са били ловци-събирачи, за които е известно, че са експлоатирали редица морски ресурси.
„Не е ясно дали жертвата се е насочвала към акули умишлено или акулата е била привлечена от кръв или стръв от други риби. Така или иначе, тази находка не само дава нова перспектива за древна Япония, но е и рядък пример за това, че археолозите са в състояние да реконструират драматичен епизод от живота на праисторическа общност“, обяснява съавторът д-р Марк Хъдсън.
- Древната жертва на Перу
"Tsukumo-24", the oldest shark attack victim ever found.
— Massimo (@Rainmaker1973) July 23, 2024
The 3,000-year-old skeleton is covered in 790 teeth marks, and missing a hand and a leg, dating back to Jōmon period of Japan, 1370-1010 BCE. pic.twitter.com/bW4rsvx9RF
Скоро след като се разчува историята на индивид № 24, двама изследователи се обръщат назад към археологическата работа, която са извършили преди няколко десетилетия. През 1976 г. биоархеологът Робърт Бенфър от Университета на Мисури, Колумбия, и Джефри Куилтър, антропологичен археолог от Харвардския университет, помагат за разкопаването на останките на тийнейджър в перуанско село Палома, чийто скелет има следи, които изглеждат съвместими с тези от фатално нападение от акула - левият му крак липсва, а дясното бедро и дясната предмишница показват следи от дълбоки назъбени следи от ухапване.
Ако момчето е било нападнато от акула, то раните вероятно са получени, когато се е опитало да я отблъсне, вдигайки ръката си, за да се предпази, докато животното го хапе. По същия начин успешните ухапвания от акули често включват разкъсващи действия, които, когато се прилагат към хора, могат да откъснат крайници, особено крака.
Според радиовъглеродното датиране момчето е посрещнало травматичната си съдба преди около 6000 години, преди да бъде погребано сред своята общност. Ако оценката им е вярна, това би превърнало момчето в най-стария регистриран пример за жертва на нападение от акула.
Селото на момчето се е намирало на около 3,5 км от тихоокеанското крайбрежие на Перу. Преди 7 800 до 4 000 години в района периодично са живели различни малки общности. Те, подобно на народа джомон в Япония, използвали морските ресурси, за да оцелеят, включително риболов, гмуркане за миди и събиране на растения.
Когато останките на момчето са изровени, те са открити в дълга овална яма на открито. Тялото му било поставено под някакъв вид покривало, направено от тръстики, свързани с рогозки. Със себе си е имало няколко предмета от гроба, включително мида, плосък камък и няколко въжета.
След разкопките Куилтър описва нараняванията на младия мъж в два параграфа на книгата си „Живот и смърт в Палома“, която е публикувана през 1989 г. Резултатите от тази работа никога не са били публикувани в академични списания, така че не са били известни на Уайт и нейните колеги, когато са проучвали индивид № 24. Оттогава изследователите поддържат връзка, но все още не е ясно дали перуанският случай определено е пример за нападение от акула. Може би бъдещите изследвания ще потвърдят тази трагична, но очарователна съдба.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
