В последно време светът се е захласнал по дълголетието, тъй като всеки се бори за подходящия крем, с който да намаже лицето си, докато плува по пътя към вечния живот - но можем ли да научим тайните на дългия живот от природата? И ако е така, какво може да каже за всичко това най-дълго живеещото гръбначно животно в света?
(Във видеото може да научите повече за: 3 вкусни плода които предпазват мозъка от стареене)
Ново експериментално изследване по темата установи, че метаболитната активност може да е ключът към невероятно дългия живот на гренландските акули. Това по-добро разбиране може да ни помогне да ги опазим в условията на затопляща се планета, като същевременно може да ни помогне да предприемем мерки за подобряване на сърдечносъдовото здраве на хората.
Гренландските акули - известни на науката като Somniosus microcephalus - имат очаквана продължителност на живота от поне 270 години, но в най-забележителните случаи могат да живеят и над 500 години (което, странно, ни е известно благодарение на ядрените оръжия). Отдавна се предполага, че студената среда, която обитават, в съчетание с минималните усилия, които полагат, за да се придвижват, може да е ключът - но екип, включващ Юън Камплисън, докторант в Университета в Манчестър, Великобритания, решава да разгледа въпроса по-отблизо.
В търсене на приспособленията, които позволяват на гренландските акули да живеят толкова дълго, екипът провежда ензимни анализи върху запазени проби от мускулна тъкан. Такива проби са рядка възможност за изучаване на тези животни, които са във фокуса на проекта Old And Cold на Университета в Копенхаген.
Shark lives up to 500 years may hold key anti-aging secrets https://t.co/dFVBc8jPTR pic.twitter.com/5ReRsLvIgA
— Gwinnett Daily Post (@GwinnettDaily) July 3, 2024
"По време на експедицията основният фокус е да уловим акули, за да ги маркираме както с електронни, така и с физически етикети, така че да можем да ги освободим и след това да наблюдаваме къде плуват (чрез електронен етикет) или да записваме колко растат, ако бъдат уловени отново и можем да ги идентифицираме чрез физическия им етикет", обяснява Камплисон.
"Понякога по време на този процес акулата бива ранена и може да не оцелее при освобождаването. За да избегнем ненужното страдание на акулата, можем да решим да не я пускаме обратно във водата, а да я евтаназираме по етичен начин. В този случай събираме проби за бъдеща работа, така че животното по никакъв начин не е изгубено и все още може да бъде използвано за научни цели. Остатъците от акулата се даряват и на местни рибари или ловци, които хранят кучетата си с месо от акула, така че нищо от животното да не бъде изхвърлено", споделя още докторантът.
Екипът използва проби от червени мускули в хранилище, за да измери метаболитната активност на ензимите на акулите със спектрофотометър, като разглежда различни възрасти на акулите и температури на околната среда. Изненадващо, те не наблюдават значителни разлики в метаболитната активност на мускулите при различните акули, което показва, че метаболизмът им не намалява с възрастта - както се наблюдава при други животни - и може да е решаващ фактор за изключителното им дълголетие.
"За нас това е важно, тъй като при повечето животни, които показват традиционни признаци на стареене, се наблюдава намаляване на активността на някои ензими и компенсиращо увеличаване на други с напредването на възрастта", казва Камплисон.
"Всичко това е част от естествения метаболизъм, тъй като стареенето го кара да се проваля и променя с течение на времето. Фактът, че не виждаме това при гренландската акула, предполага, че тя не проявява този традиционен признак на стареене", споделя още той.
Резултатите показват различия в температурите на околната среда, което показва, че метаболитните ензими са значително по-активни там, където е по-топло. Според Камплисън това предполага, че мускулният метаболизъм не е адаптиран към полярната среда, тъй като в противен случай разликата в активността, свързана с температурата, би била по-малка.
Работата на екипа продължава с надеждата, че по-доброто разбиране на гренландските акули може да даде информация за това как те могат да реагират на бързо променящия се климат на планетата, като в същото време е възможно да разкрие прозрения, които могат да бъдат приложени при изучаването на човешкото сърдечносъдово здраве с напредването на възрастта.
"Имам и други проекти, всички насочени към изучаване на стареенето при гренландската акула. Проучването на промените в метаболизма е само един от тези проекти. Въпреки това, в рамките на този малък проект планирам да разгледам някои други тъкани на гренландската акула, които могат да покажат различни метаболитни профили, както и да разгледам още някои ензими, които ще дадат още повече информация за метаболизма при този невероятен вид", казва Камплисон.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
