Л ев Толстой е известен като сложна и парадоксална личност.
В последните години от живота си Толстой, изхождайки от буквалното тълкуване на религиозното учение на Исус Христос, най-вече на Проповедта на планината, става ревностен християнски анархист и анархопацифист.
Вижте още за живота на гениалния руснак, автор на "Война и мир", "Анна Каренина" във видеото от канала "Портреть" във Vbox7.com.
На 9 септември 1828 г. в Ясна Поляна (Тулска губерния, Русия) се ражда бъдещият писател Лев Николаевич Толстой. Той е четвърто дете в голямо дворянско семейство. Едва на 2 годинки е, когато майка му, родената принцеса Мария Волконска умира, а след няколко години умира и баща му. Макар Толстой да е преживял много загуби в ранна възраст, по-късно той идеализира детските си спомени в своето творчество.
Началното си образование Толстой получил у дома, уроци са му давали френски и немски преподаватели.
През 1843 постъпва във факултета по източни езици в Императорския Казански университет, но ниските му оценки го накарали да мине на по-лекия, юридически факултет. Заради трудностите в обучението в края на краищата напуснал университета през 47-ма и се върнал в имението на родителите си, с намерение да се занимава със земеделие. Но и това начинание завършило с неуспех – прекалено често пътувал до Тула и Москва. Но пък успял във воденето на дневника си започнал на 17 март 1847, като с малки прекъсвания пише ежедневно чак до края на живота си. В него, подражавайки на Бенджамин Франклин, си поставял цели и задачи за самоусъвършенстване, отбелязвал успехите и неуспехите в изпълнението им, анализирал недостатъците си и хода на мислите си. Именно този дневник е вдъхновил Толстой за голяма част от произведенията му.
По време на армейска отпуска големият му брат - Николай го убеждава да постъпи в армията като юнкер.
Изпратен е в Кавказ. По-късно е преместев в Севастопол, където воювал в Кримската война до август 55-та година.
Като юнкер Толстой имал доста свободно време. В спокойните периоди той работел над автобиографичната история, наречена „Детство“. В нея той пишел за най-любимите си детски спомени. През 52-ра Толстой изпратил разказа в най-популярното списание по онова време. Произведението било прието с радост и се превърнало първата му публикация.
Удивително е, но Толстой успявал да пише и по време на активните сражения в Кримската война.
Тогава пише „Юношество“, втората книга от автобиографичната му трилогия. След края на войната, Толстой напуска армията и се връща в Русия.
Отказал да принадлежи към някоя конкретна философска школа. Обявил се за анархист. През 1857 г заминал за Париж. Там проиграл парите си и се върнал. Същата година успял да публикува „Младост“, третата и последна част на автобиографичната трилогия.
През '62 г. Толстой издал първия от 12-те броя на тематичното списание „Ясна Поляна“. Същата година се оженил за София Андреевна Берс.
Tolstoy and Sofia Bers, his future wife. She used to carry passages from his stories in a locket she wore. pic.twitter.com/SQbFQ2s9ba
— Leo Tolstoy (@TolstoySays) 12 март 2016 г.
През 60-те г. живее в Ясна Поляна със семейството си и се труди над първия си известен роман „Война и мир“,
който завършил през 69-та. Романът е уникален с това, че в него са включени три дълги сатирически есета за законите на историята. Сред идеите, които Толстой се опитва да прокара в романа е убеждението, че положението на човек в обществото и смисълът на човешкия живот до голяма степен са производни на ежедневната му дейност.
Четири години по-късно Толстой започва работа над втората си по-известна книга – „Анна Каренина“.
В основата ѝ частично са заложени реални събития от периода на войната между Русия и Турция. Книгата описва и някои биографични събития от личния му живот.
Първите редове от „Анна Каренина“ са едни от най-известните: „Всички щастливи семейства си приличат, но всяко нещастно семейство е нещастно посвоему“.
Въпреки успеха на романа Толстой изпитвал духовна криза и бил в депресия.
Следващият етап от историята му се характеризира с търсене на смисъла на живота.
Не намерил отговори на въпросите си в Руската православна църква и стигнал до извода, че християнските църкви са корумпирани и вместо организирана религия, прокарвали собствените си убеждения. В резултат на своите нестандартни и противоречиви убеждения Толстой бил отлъчен от Църквата.
Даже бил наблюдаван от тайната полиция.
Заради новите си убеждения, искал да раздаде всичките си пари и да се откаже от всичко излишно, но жена му била категорично против. Тогава Толстой предал на жена си авторските права и печалбите си.
За последните 30 г от живота си Толстой, изградил имиджа на духовен и религиозен лидер. Неговите идеи за ненасилствено съпротивление на злото били подобни на идеите на Махатма Ганди.
Лев Николаевич жънел плодовете на международното си признание. Въпреки това с всички сили се опитвал все още да примири духовните си убеждения с напрежението, което създал в семейния си живот. В стремежа си да избегне растящото недоволство на жена си, през октомври 1910 г Толстой и най-младата му дъщеря Александра тръгнали на поклонение
За съжаление, поклонението се оказало твърде обременително за стареещия писател. На 20 ноември 1910 година Толстой умира на железопътната станция Астапово. Погребан е в Ясна Поляна, на края на гората, където в детството си заедно с брат му, търсели „зелената пръчица“, която пазела „тайната“ как да направи хората щастливи.
