Н а 26 октомври Българската православна църква почита паметта на свети великомъченик Димитър Солунски, наричан още Димитър Мироточиви. Димитровден е сред значимите есенни празници в българския народен календар и се свързва с настъпването на зимата.
- Кой е свети Димитър Солунски
Свети Димитър живял в края на III и началото на IV век в Солун. Получил добро образование и заради качествата си на мъдър и храбър воин бил назначен на висок военен пост, според житието му.
По-късно Димитър приел християнската вяра и започнал открито да я изповядва. Въпреки заповедите на римската власт да преследва християните, той не само отказвал да го прави, но и ги защитавал.
Според християнското предание поведението му достигнало до императора, който наредил да бъде затворен в тъмница. По това време в Солун се провеждали зрелища, в които прочутият борец Лий побеждавал противниците си и ги хвърлял върху копия с остриета, забити нагоре.
Тогава Нестор, оръженосецът на Димитър и също християнин, поискал разрешение да се изправи срещу Лий. Нестор успял да го победи, но разгневеният император наредил да бъде убит. Свети Димитър също бил осъден на смърт и според преданието бил прободен с копия в тъмницата. Двамата загинали заради вярата си през 306 г.
След смъртта на светеца над мястото на неговото погребение в Солун бил издигнат храм. Според преданието от мощите му започнало да изтича благоуханно миро, откъдето идва и прозвището му Мироточиви.
Днес мощите на свети Димитър се съхраняват в едноименната базилика в Солун. Той е почитан като покровител на града, а на празника му там пристигат поклонници от различни страни.
- Каква е връзката на Димитровден с българската история
Почитта към свети Димитър се разпространила широко на Балканите, а името му заема важно място и в българската история.
На 26 октомври 1185 г. братята боляри Асен и Петър обявили в Търново, че отхвърлят византийската власт. Събитието е свързано с освещаването на църква, посветена на свети Димитър, и поставя началото на въстанието за възстановяване на българската държавност.
Борбата им завършила с успех, а през 1187 г. Византия признала властта на Асен и Петър над Северна България. Така било поставено началото на Второто българско царство.
- Какви са народните вярвания за Димитровден
В българския народен календар Димитровден бележи прехода към студените месеци. Според традиционните вярвания свети Димитър носи зимата, а свети Георги, чиято памет се почита на 6 май, носи лятото.
„Свети Димитър зима носи, а Свети Георги лято води“, гласи популярна народна поговорка.
Според поверието от бялата брада на светеца падат първите снежинки. В нощта срещу празника пък небето се отваря, а някои вярвания свързват момента с появата на заровени съкровища.
В миналото Димитровден бил важна дата за стопанския живот. С него приключвал периодът на наемане на сезонни работници, включително овчари, говедари и ратаи. Извършвали се разплащанията за труда им и започвало договарянето за следващата година.
Празникът бил свързан и с подготовката за зимата. Стопаните прибирали земеделските сечива и подготвяли дървата за огрев. В някои райони се следяло кой ще бъде първият гост в дома на Димитровден, тъй като според поверието от него зависело каква ще бъде идващата година.
На празничната трапеза традиционно се слагат ястия с овче месо, петел, пита и сезонни зеленчуци.
На Димитровден имен ден празнуват всички, които носят имената Димитър, Димитрина, Димо, Дима, Димка, Митко, Митка, Митьо, Драгомир, Драган, Митра, Митрана и сродни имена.
