М оже да не е достатъчно дълга, за да отидете до магазина или да потичате, но почивка на работното място, по-кратка от 10 минути, все пак може да повиши настроението, сочат проучвания.
Според екипа, изготвил анализа, "микропочивките" намаляват умората и помагат на работниците да се чувстват по-енергични.
Патриция Албулеску, водещ автор на изследването от Западния университет в Тимишоара, Румъния, заяви, че когато изпълняваме ежедневните си задачи и пренебрегваме нуждите си, това може да има последствия, включително липса на внимание и грешки.
"Когато правим кратка почивка, когато изпитваме нужда от нея, можем да забележим, че новите идеи отново започват да текат лесно или без усилие можем да обърнем внимание на това, което правим", каза тя.
Това са основните причини за хронична умора
В списание PLOS One Албулеску и нейният екип описват как са анализирали данните от 19 статии, включващи 22 отделни проучвания и общо 2335 участници, като в някои проучвания са участвали студенти, а в други - работници.
В проучванията участниците са били помолени да изпълнят задача - от писане на текст до тестове за памет - прекъсната с кратка почивка между 8 секунди и 10 минути. Тя е била използвана по различни начини - от физическа активност до гледане на филми.
Участниците попълваха и самооценки, които варираха в различните проучвания, като изследваха колко уморени или пълни с енергия и ентусиазъм се чувстват. В някои случаи е измерена и продуктивността. След това резултатите бяха сравнени с участниците, които не са имали почивка или в някои случаи просто са следвали обичайния си режим.
Резултатите показаха, че микропочивките са имали малък, но положителен ефект върху участниците, като се предполага, че около 64 % от групата, ползваща микропочивки, са постигнали резултат над средния за контролната група както по отношение на енергичността, така и на умората.
Резултатите не са толкова категорични по отношение на работоспособността, като ползи се наблюдават само при канцеларска работа или творчески упражнения, но не и при когнитивно трудни задачи. Екипът допълва, че колкото по-дълга е почивката, толкова по-голям е ефектът върху ефективността.
Изследването обаче има ограничения. Не е ясно дали проучванията са обективни, а други аспекти на благосъстоянието, като например тревожността, не са изследвани.
Не е ясно също така колко под 10-минутни почивки трябва да правят хората или какво трябва да правят по време на тях.
Албулеску заяви, че културата на "постоянна готовност" може да накара хората да се чувстват притиснати да продължат да работят, но има решения, като например насърчаване на автономността при изпълнение на работните задачи и съсредоточаване върху качеството на работата, а не върху скоростта, с която тя се извършва.
"Мениджърите могат да насърчават такава среда, в която кратка почивка, за да се погледне през прозореца за няколко секунди, не означава мързел и пропускане на работа", казва тя.
Д-р Бен Уабер, гостуващ учен в медийната лаборатория на Масачузетския технологичен институт (MIT) и съосновател и президент на Humanyze, компания за анализ на хора, заяви, че през годините редица проучвания са разглеждали микропочивките, като обикновено са откривали положителни връзки на индивидуално ниво, като в някои случаи са намалявали стреса и са подобрявали резултатите.
Но той каза, че е важно тези почивки да се планират много стратегически.
"Ако те прекъсват работата ви, това ще има изключително негативен ефект върху производителността, тъй като за повечето задачи са необходими поне 15 минути, за да се върнете към високи нива на производителност", каза Уабър. "За хората, които работят по много дълги задачи, е много по-вероятно да правят по-малко на брой дълги почивки, което ще бъде по-ефективно."
Брендън Бърчъл, професор по социални науки в Университета в Кеймбридж, също призова за предпазливост, като отбеляза, че резултатите от студенти в лаборатории може да не се отнасят за служители на работното място, а ефектът от микропочивките вероятно ще варира при различните видове работа.
Бърчел добави, че е важно да се разгледа и по-широкото въздействие на различните работни места, като посочи проблемите с очите и мускулно-скелетните заболявания като едни от проблемите, които могат да засегнат хората, които седят на компютър по цял ден без почивки.
"Краткосрочните последици, които се наблюдават [в това проучване], според мен са тривиални в сравнение с дългосрочните последици от професионалния живот на хората върху тяхното благосъстояние", каза той.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!