М истериите около сградата на Капитолия във Вашингтон изобилстват от слухове. Един от тях е за това, че била прокълната от инженер, починал по време на строежа, наблюдаван от призрачен библиотекар на Капитолия. Но най-трайна може би е легендата за ужасяваща демонична котка, която броди из законодателните зали.
От първите слухове за появата ѝ през 1890 г., така наречената Демоничната котка (известна като „DC“) оставя дири от ужас след себе си.
The legend of the ‘demon cat’ that roams the U.S. Capitol https://t.co/WV8oNN7z2L via @NatGeo
— Tomoki Yamabayashi (@tomokilove) November 30, 2022
Някои казват, че се е появява преди трагични събития, като срива на фондовия пазар от 1929 г. или убийството на президента Джон Ф. Кенеди през 1963 г. Ето как започнал този призрачен мит и защо продължава да съществува до днес.
Котешки митове от XIX-ти век
Съобщенията за „демонични котки“ - както реални, така и свръхестествени – странно, но били често срещани през XIX-ти век. Всъщност митологията, свързана с котките е силно разпространена от векове, по целия свят. Учените приписват широкото разпространение на тези приказки на телата, поведението на котките, звуците им, нощните им навици и светещите им очи.
В Япония, например, легендите за „бакнеко“ изобразяват жадни за отмъщение котки, които се държат като хора. В Италия родителите, които искали да накарат децата си да се държат добре, им разказали ужасяващи истории за гигантската котка, наречена Гато Мамоне (Gatto Mammone). В славянската митология се смятало, че демонът се спотайвал в хамбарите и дори понякога ги подпалвал.
В Ирландия местните предания също изобилстват с приказки за котки-демони.
Следователно не е изненадващо, че американската култура също е била пленена от истории за „демонични котки“ в края на XIX-ти век. През 80-те години на XIX-ти век театралите се възхищавали на поема и пиеса, наречена „The Demon Cat“, а вестниците от по това време били пълни със съобщения за истински и легендарни котки.
Една истинска котка ужасила посетителите на ресторант в Чикаго през 1885 г. Според Chicago News, „дяволът на тъмнината“, както нарекли котката, си почивала на бара на ресторанта, когато собственикът я изгонил. След това тя нападнала един сервитьор, докато виела, плюела и разнасяла храна навсякъде. Историята продължава с това, че Джон Стърнс, зет на тогавашния кмет Картър Харисън, напуснал ресторанта в отговор на ситуацията, като казал: „Закуската вече няма значение. По принцип не съм суеверен, но черните котки не са ми по вкуса.”
Our 2nd spooky story from the U.S. Capitol: The Demon Cat, a leopard-like creature that roams the halls of Congress https://t.co/W5nTkCbXGL pic.twitter.com/7omt5Gpqbs
— Roll Call (@rollcall) October 29, 2017
Друг вестник през 1889 г. разказва история за една по-свръхестествена котка, която изчезнала на борда на кораб. Съкрушен, собственикът на котката се хвърлил в бурното море. Малко след това член на екипажа открил котката в отделение под палубата, заобиколена от празни бутилки ром и "танцуваща в дяволско веселие... диво опиянена". Едва когато хвърлили котката в океана, бурите спрели.
Как започнала легендата за демонската котка на DC
През 1898 г. журналистът Рене Баш написал материал за призрачните видения, за които се предполагало, че са свързани със сградата на Капитолия на САЩ, наричайки я „вероятно най-обитаваната от духове сграда в света“. Баш описал „котешкия призрак“ като същество, което от котка с обикновен размер стигнала размерите на слон пред очите на хората, като се твърдяло, че фантомът плашел конгресмени в сградата през 1862 г.
„Би трябвало да е имало много хора наоколо, които да забележат мистериозната котка около сградата на Капитолия по онова време“, казва Самуел Холидей, директор на стипендията на Историческото общество на Капитолия на САЩ. В тази година, по време на Гражданската война, войниците на Съюза били настанени както в Камарата на представителите, така и в Сената в случай на нападение от Конфедерацията, а по-късно същата година сградата била превърната във временна болница за ранените в битка войници.
Много е вероятно и в Капитолия да са живели котки по време на Гражданската война. По онова време било нещо нормално да се отглеждат котки, за да ловят плъхове, които вероятно били в изобилие, като се вземат предвид 20-те фурни в сутерена на сградата, които произвеждали 10 000 дажби на ден за изхранването на войниците.
Друг източник на легендата може да са служители на полицията на Капитолия, които патрулирали из сградата през нощта. Холидей казва, че задълженията им по онова време включвали залавянето на бездомни животни в помещенията на Капитолия. „Например, през 1904 г. силите трябвало да хванат избягал кон с ласо, а през 1910 г. заловили 31 кучета“, казва той. Екскурзоводът на Капитолия Стив Ливенгуд споделя, че някой пазач, който си е пийнал повече, може да е започнал да разпространява историята в опит да си спечели почивен ден.
Независимо от източника на легендата, тя само се разраствала с годините. През 1935 г. полицай от Капитолия казал пред Washington Post, че стрелял с пистолета си по голяма черна котка с „размерите на Мей Уест (американска филмова и театрална актриса-бел.ред.) и нрава на Бела Лугоши (американски актьор с унгарски корени, известен най-вече с ролята си на граф Дракула-бел.ред.)“.
Котката демон днес
Но набор от котешки отпечатъци може да се окаже най-големият двигател на славата на котката Демон. Те могат да бъдат намерени на циментовия под на малката сенатска ротонда близо до входа на старата камара на Върховния съд.
Архитектът на Капитолия и федералната служба, която поддържала и опазвала сградата, приписали отпечатъците от лапи на котките, които трябвало да убиват плъховете, които някога са бродили из сградата. Но вярващите в мита за котката Демон, не са съгласни. Те казват, че отпечатъците се появили едва след като ротондата била почти разрушена от експлозия през 1898 г., която те приписват на злонамерената котка, въпреки че според официалните документи става дума за газова експлозия. Вярващите в легендата твърдят, че инициалите D.C. (Demon Cat) били издълбани в същата подова настилка.
Въпреки че отпечатъците и инициалите наистина съществуват в сградата на Капитолия, Ливенгуд каза пред Atlas Obscura през 2018 г., че през последните години не е имало никакви наблюдения на Demon Cat.
