Star Wars: Последните джедаи – филмът, който всички очаквахме

К атегоричното ми намерение да гледам „Междузвездни войни: Последните джедаи“ на кино в пълно неведение относно детайлите от сюжета на филма ме накара да се подложа на едноседмична диета от всякакви социални мрежи и информационни сайтове за кино.

Именно заради това умишлено недоинформиране не знаех, че „Междузвездни войни: Последните джедаи“ е разочаровал горе-долу толкова фенове, колкото е впечатлил критици. Не бях попадал на гневни изказвания от хора, които твърдят, че половината им детство вече няма смисъл, че поредицата е разрушена завинаги, и прочие високопарни изказвания в този генерален тон.

Е, информационното затъмнение, което сам си наложих, си струваше. Защото „Междузвездни войни: Последните джедаи“ е изключителен филм. И досущ като повечето изключителни филми, и той ще поляризира мненията на публиката години наред.

Да, осмият епизод от галактическата сага, създадена от Джордж Лукас преди 40 години, до голяма степен лишава поредицата от детското ѝ очарование. Филмът е тежък, драматичен и не дава категорични отговори на някои от въпросите на феновете.

Можете да забравите за тъмната и светлата страна.

Да, това са понятия, които постоянно се споменават и с които активно борави и повествованието в „Последните джедаи“, но персонажите, които изцяло се идентифицират с доброто или злото, вече са много малко – както и подобава на история за зрели хора през 21-ви век.

Люк Скайуокър, иконата на доброто, един от най-великите положителни герои в историята на научната фантастика, е съвършеният пример за това. Лентата демитологизира и хуманизира Скайуокър – процеси, които безспорно ще са болезнени и трудни за гледане от закоравелите фенове на „Междузвездни войни“, родени през първата половина на 90-те или по-рано.

Но точно затова, заради засвидетелстваната човешка уязвимост, заради недостатъците си, страховете си провалите си, Скайуокър никога не е бил по-интересен като персонаж и в ролята Марк Хамил никога не е имал по-добра възможност от тази, за да покаже актьорските си качества. Макар и в поддържаща роля, ветеранът отмъква най-запомнящите се моменти от филма и оставя всички ни гладни за още Люк Скайуокър.

От страната на злодеите Адам Драйвър продължава да блести в амплоато на Кайло Рен,

който отбелязва забележително развитие като личност и категорично се отклонява от пътеката на евтина имитация на своя екранен дядо Дарт Вейдър. В този смисъл Рен персонифицира тона на целия филм.

За разлика от предшестващия го седми епизод, който, макар и много компетентно, бе създаден като по шаблон, „Последните джедаи“ е дързък, оригинален и носи авторския почерк на своя създател, режисьора Райън Джонсън, във визуално и наративно отношение.

Единствените моменти от лентата, които смятам, че заслужават критика,

са тези, които изглеждат като вкарани насила в сценария от студиото „Дисни“. Пресилени шеги, някои от които звучат напълно не на място в иначе зареденото с драма действие, както и цяла армия от сладки фантастични създания като прословутите поргове нямат друга функция в сюжета, освен да се превърнат в модели на плюшени играчки за бъдещи поколения от деца.

Що се отнася до развитието на положителните персонажи, Рей безспорно израства и съзрява като героиня и човек, а сюжетните приключения на Фин предоставят екранния контекст за едно от най-важните и реалистични послания във филма, засягащо войната като източник на пари за престъпници.

Над тях обаче безспорно застава Поу Дамерън в изпълнение на Оскар Айзък.

Пилотът научава разликата между това да бъдеш лидер и това просто да изглеждаш като герой, и се трансформира душевно пред очите на зрителя през екранните си интеракции с героините на Лоура Дърн и покойната Кари Фишър, която блестящо изиграва Лея Органа за последен път. На обратния полюс откъм качествено сценарно писане са отрицателните герои Сноук и капитан Фазма – появите им са логически издържани, но около персонажите им остават твърде, твърде много неотговорени въпроси.

Също като Rogue One, миналогодишния филм от „Междузвездни войни“, позициониран хронологично между третия и четвъртия епизод от сагата, „Последните джедаи“ съвършено изгражда образа на бунтовниците като на уязвима и малка група, принудена да прави страхотни жертви в името на оцеляването си.

И именно този брутален, реалистичен тон, някак непривичен за смятаната от мнозина за приказна поредица, е използван както в илюстрирането на отделните персонажи – от най-периферните до самия Люк Скайуокър, така и в щрихирането на цялостното действие. Тъкмо този елемент прави осмия епизод толкова противоречив и същевременно невъзможен за изпускане.

„Последните джедаи“ е стократно по-дързък, оригинален, драматичен и зрелищен

от „Силата се пробужда“, точно както всички очаквахме и се надявахме – тези, които се оплакват от това, явно не са осъзнавали, че от това са се и страхували.

Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.

За още новини харесайте страницата ни във Facebook ТУК.