С вети Никита бил от народа на готите, които през III век се заселили от двете страни на река Истър (Дунав) и от своя досег с византийската империя и нейната култура постепенно започнали да приемат християнството. В средата на IV век готският епископ Улфила (Вулфила) превел Свещеното Писание на готски език и това още повече помогнало за християнизирането на народа му.
Никита живял по времето на император Константин Велики, в първата половина на IV век. Още като дете той бил въведен в християнската вяра от готския епископ Теофил (участвал в Първия вселенски събор в град Никея), който често му напомнял думите на свети апостол Павел: "Пребъдвай в това, на което си научен и което ти е поверено, като знаеш от кого си научен; ти и от детинство знаеш свещените Писания, които могат да те направят мъдър за спасение чрез вярата в Иисус Христос".
И Никита наистина така постъпвал. Като образован християнин, с вдъхновените си слова той обърнал мнозина от своите сънародници към вярата във въплътения Божи Син Иисус Христос и непрекъснато работел за укрепването на тази вяра между тях. Но готският вожд Атанарих, който бил езичник, започнал гонение на християните сред своя народ.
Свети Никита смело защитавал християнските истини и неговите едноверци били готови да пожертват живота си за своята спасителна вяра. Най-напред бил заловен Никита, когото с различни мъчения насилвали да се отрече от Христос и така да се повлияе на останалите християни сред готите да се откажат от вярата си. Но нищо не било в състояние да сломи неустрашимия изповедник.
Тогава мъчителите решили да изгорят мъченика на клада. Сред пламъците Никита предал душата си на Бога. Но тялото му като по чудо не било овъглено от огъня и християните го погребали с голяма почит.
