Н а 7 юни Българската православна църква почита паметта на Света мъченица Валерия. Имен ден празнуват всички с името Валери и Валерия. Името идва от латинското родово название Valeruis – „Силен съм”.
Света Валерия е родена в град Кесария, Палестина.
Светицата, заедно с две нейни приятелки – Мария и Кириакия решили да се отрекат от римските богове и да се опълчат срещу езическите ритуали, и избягали от града си. В гората те се отдали на строг пост и молитви към Бога.
Управителят на Кесария обаче научил за това и поискал момичетата да се отрекат от Христос.
Те се скрили в малка къща, постили и се молили за унищожението на езическите идоли така, че да не се извършват вече ритуали и жертвоприношения.
Там били открити и след това отведени при управителя на Кесария. Той обещал да пощади живота им, ако се съгласят публично да се отрекат от христовата вяра.
Те отказали, и за наказание били екзекутирани.
На днешната дата църквата почита и Св. Теодот, който
тайно е изповядвал християнски религиозни убеждения. Също така той скришом е прибирал телата на убитите християни и ги погребвал.
Когато управителят, който екзекутирал мъчениците, разбрал, че Теодот е прибрал телата им, го хвърлил в тъмница, където го измъчвал и убил.
Католическата църква също има канонизирана светица на име Валерия, като паметта ѝ също се чества на 7 юни.
Тя е известна като света Валерия Миланска, била е родена в Милано, и е убита от войници, защото е помагала при християнските погребения, след като приела християнството. Тялото ѝ е открито години след нейната екзекуция и е погребано по християнски обичай в катедралата „Свети Себастиян”.
Както повечето християнски празници и днешният е свързан с езически обичай.
Това е денят, в който в древния Рим започвала седмицата на честване на Веста, богинята на огъня и огнището, една от най-старите в римския пантеон, подобна на гръцката Хестия.
През останалото време на годината храмът на Веста бил затворени за всички,
освен за посветените на нея жени и момичета. Весталките се заклевали да останат девици и поддържали огъня на богинята вечно запален. Имало пророчество, че ако огънят изгасне или бъде изнесен от храма, бедствие ще сполети Рим.
Правилата, които спазвали весталките
били също толкова строги и доста подобни на тези, изпълнявани от по-късните християнски монахини.
Весталките започвали да служат на богинята на възраст между 6 и 10 години и трябвало да пазят девствеността си в продължение на 30 години, след което напускали храма и можели да се омъжат. Весталките в централния храм в Рим били избирани след строг подбор от семействата на римските пaтриции. В първия ден на всяка нова година огънят на Веста се гасял ритуално и се палел наново.
С налагането на християнството в Рим,
култът към Веста бил един от първите, срещу които били приложени гонения. Храмът бил разрушен, а огънят на богинята, угасен. Ранните християни се страхували от весталките и техните магически сили и женски тайнства. Преди това весталките имали специален статут в римското общество, като дори императорът не можел да наруши целомъдрието им и физическата им неприкосновеност.
Те притежавали множество привилегии.
Можели да освобождават роби. Да помилват престъпници. Думата им се считала за свещена и неоспорима истина при съдебни дела.
Освен това били единствените жени в Рим с право на глас.
