Р азхождайки се сред богато украсените вили от 19-и век, фонтаните и езерата в този спокоен спа град, е лесно да забравите, че стоите в прицела на президента на Русия Владимир Путин.
Сгушен в югоизточната граница на Литва, Друскининкай се намира в стратегическа територия, известна още като пропастта Сувалки. Простираща се на около 100 километра по литовско-полската граница, между Беларус на изток и руския полуексклав Калининград на запад, западните военни предупреждават, че районът вероятно би била една от първите цели на руския президент, ако той някога реши войната в Украйна да ескалира, конфронтирайки се с НАТО.
Друскининкай, град с около 12 000 жители, не е чужд нито на Русия, нито на европейската история.
Poland’s Defence Minister @mblaszczak said yesterday:
— Visegrád 24 (@visegrad24) June 23, 2022
“The Suwalki Corridor is sufficiently protected by Polish & allied troops.” pic.twitter.com/NqUlTJklZ5
Обособен за официален спа център за руски държавни служители от цар Николай I през 1837 г., богатият на минерали води Друскининкай привлича посетители от цяла Централна и Източна Европа още оттогава.
По време на Студената война курортът е бил любима съветска ваканционна дестинация. Днес той е дом на една от най-големите закрити ски писти в света и голям аквапарк.
Може Друскининкай е близо до Калининград и Беларус, което "предразполага за нападение", но жителите вярват, че НАТО ще защити Литва, ако се наложи. Това твърди 22-годишният Данукас, израснал в града.
Границата с Беларус е само на 10 километра от центъра на града. В Друскининкай има два гранични поста - единият от които затворен и опустял. Там няма граничен патрул, войници и военни превозни средства.
„Общността се доверява на литовските военни и НАТО и в способността им да гарантират безопасността" на жителите на града, се казва в писмено изявление на градската администрация.
Рамунас Шерпетаускас, който командва местна рота на Съюза на стрелците на Литва, доброволна милиция с корени, датиращи повече от век, каза, че досега е нямало проблеми на източния фронт на Литва. Той не очаква Русия да нападне Литва, но въпреки това нарича пропастта Сувалки „ахилесовата пета“ на страната.
Русия заплаши Литва, привика посланика на ЕС
„Някои смятат, че Русия няма да ни атакува, но трябва да се отбележи, че пътят през Друскининкай е директен сухопътен маршрут към Калининград“, каза той. „Ако Русия успее да победи Украйна, е възможно да удари и тук."
За Друскининкай се заговори, след като литовската национална железница заяви, че за да спази европейските санкции, вече няма да разрешава транзита на определени стоки през територията на страната от Беларус до Калининград, включително въглища, метали и строителни материали.
„Считаме това за най-сериозно нарушение“, каза губернаторът на Калининград Антон Алиханов в отговор на хода, който според него ще засегне до половината от руския износ за полуексклава.
Името „Пропасттта Сувалки" идва от бившия президент на Естония Тоомас Хендрик Илвес, който го измисля минути преди среща с тогавашния германски министър на отбраната Урсула фон дер Лайен през 2015 г. в опит да повдигне тревога за дупката в западната отбрана.
Притеснението му е било, че в конфликт със Запада Русия може да влезе в коридора едновременно от изток и запад, откъсвайки балтийските страни от съюзниците им на юг. „Това е огромна уязвимост, защото една инвазия би отрязала Литва, Латвия и Естония от останалата част от НАТО“, казва Илвес.
Подобен ход също би довел до незабавен сблъсък между Москва и НАТО.
Предупреждението на Илвес към фон дер Лайен, сега председател на Европейската комисия, беше реакция на анексирането на Крим от Русия през 2014 г., но неговият сценарий за съдния ден придоби нова визия след последната инвазия на Путин в Украйна.
Точно както Путин се опитва да създаде сухопътен мост между Русия и полуостров Крим, превземането на пропастта Сувалки, която е кръстена на известен град от полската страна на границата, може да свърже руските войски в Калининград, ключов руски аванпост, с тези, разположени в Беларус.
В Калининград Русия изгради силно военно присъствие, обхващащо ядрени оръжия, Балтийския флот и десетки хиляди войници. Полуексклавът с население от близо 1 милион души е бил германска територия до след Втората световна война, когато е бил известен с името Кьонигсберг. Съветският съюз взел контрола над региона от Германия след войната, преименувал го на Калининград и изгонил германското население.
Официално: Финландия ще поиска членство в НАТО
Въпреки че няма причина да се предполага, че атаката ще се случи, руският лидер изглежда с удоволствие кара Запада да гадае какъв ще бъде следващият му ход. По-рано този месец той похвали имперските подвизи на Петър Велики, заявявайки, че „една страна е или суверен, или колония." Михаил Касянов, бивш руски министър-председател по времето на Путин, наля още масло в огъня миналата седмица, прогнозирайки, че „балтийските държави ще бъдат следващите“, ако Украйна падне.
Очакваното искане за присъединяване към НАТО на Швеция и Финландия допълнително повиши напрежението между Русия и Алианса. Добавянето на двете скандинавски страни може да затрудни Русия да отдели Балтийските страни от останалата част от НАТО, но също така да превърне Балтийско море в това, което някои наричат езерото на НАТО, което може би ще даде на Москва още по-голям стимул за изграждане на мост до Калининград.
Включването на Швеция и Финландия в НАТО прави руския ход „по-малко вероятен, но това не означава, че е малко вероятно това да се случи“, каза Линас Кояла, директор на Центъра за изследвания на Източна Европа, базиран във Вилнюс мозъчен тръст.
Ход на Русия по отношение на Полша или Литва очевидно би задействал разпоредбите на НАТО за взаимна отбрана по член 5, като незабавно привлече всички членове на алианса - от Турция през България до Франция и Съединените щати.
Поне на теория. Колко нетърпеливи биха били Вашингтон и НАТО да рискуват силите си за участък земеделска земя с малко население?
900-километровата граница на Литва с Русия и Беларус е най-дългата в Алианса. Но с армия от само 20 000 души и военновъздушни сили само с пет самолета, включително транспортни самолети и един еднодвигателен "Cessna", Литва, подобно на нейните балтийски съседи, е зле оборудвана за руско нападение.
„Единственият отговор на това предизвикателство е засиленото присъствие на НАТО тук“, каза Маргирис Абукявичюс, заместник-министър на отбраната на Литва. „Знаем как Русия е обсебена от затварянето на сухопътни коридори."
По време на посещение във Вилнюс по-рано този месец германският канцлер Олаф Шолц се опита да увери своите домакини в ангажимента на Берлин към сигурността на Балтийското море. Шолц каза пред репортери, че Берлин ще се движи "в посока" на разполагане на "здрава бойна бригада" в Литва, което предполага, че ще бъдат разположени няколко хиляди войници. По-късно неговите помощници се отметнаха от коментарите му, като казаха, че Германия ще премести там само щаба на частта - около 50 души персонал, докато по-голямата част от войските ще останат в Германия.
Докато НАТО се подготвя за това, което според много наблюдатели ще бъде най-важната среща на върха от десетилетия, излагането на Балтийските страни на руската агресия е в центъра на обсъжданията дали да се разполагат повече войски на Алианса в региона.
Докато НАТО все още не е взел окончателно решение, официални лица сигнализираха, че Алиансът ще укрепи значително силите в Балтийските страни и на други места по източната граница на ЕС, предвещавайки историческа промяна в позицията на НАТО и измествайки центъра на тежестта на пакта към изток.
Въпреки че НАТО има четири бойни групи от 1000 души, разположени в целия регион, балтийските политически лидери и военните планиращи твърдят, че ще са необходими много повече за възпиране на руската агресия.
САЩ и Германия дълго предупреждаваха срещу подобен ход, отчасти поради споразумение от 1997 г., известно като Основополагащия акт НАТО-Русия, в който Алиансът се споразумя с Москва да не създава постоянни бази в новите държави-членки. Атаката на Русия срещу Украйна обаче убеди дори дългогодишните скептици, че НАТО трябва да има по-силна позиция на защита.
„Промених решението си“, каза Бен Ходжис, пенсиониран американски генерал-лейтенант, който командваше армията на САЩ в Европа от 2014 до 2017 г. „Нашите добросъвестни усилия да се разберем с Русия се провалиха“.
Ще избухне ли война в Литва заради Калининград
Руските военни наскоро използваха въздушни бази и друга военна инфраструктура, за да предприемат нападения срещу Украйна, в Беларус, върху която Путин наскоро утвърди още повече влиянието си.
Ходжис каза, че се съмнява дали Русия, която се бори в Украйна, би могла да атакува Балтийските страни засега. Но той каза, че е важно НАТО да използва тази възможност, за да се подготви за най-лошото, включително чрез укрепване на противовъздушната отбрана на Балтийско море и осигуряване на по-добра интеграция между местните сили и останалата част от Алианса. Той каза, че може да си представи система с постоянно присъствие на силите на НАТО в региона, подобно на начина, по който САЩ действат в Южна Корея.
Друг ключов фактор в отбраната на Балтийските страни е Полша, която има най-голямата армия в региона. Историческите спорове между поляци и литовци в коридора Сувалки относно езика и правата на малцинствата от двете страни на границата доведоха до спекулации, че Путин може да използва това напрежение в своя полза, подобно на тактиката си в Донбас, където успя да овладее проруските настроение за отприщване на сепаратистко движение.
Трансграничното сътрудничество между полските и литовските военни обаче никога не е било толкова добро, колкото сега, твърди генерал Раймунд Анджейчак, висшият военен командир на Полша.
„Виждаме какво правят руснаците в Украйна, така че не им вярваме“, каза генералът, който някога е служил в района на Сувалки, подчертавайки, че Полша е готова да изпълни своите съюзни задължения към Литва, ако Русия нападне.
криза, която тихо расте" />
