Д ългосрочното оцеляване на най-старата монархия в света сега е в ръцете на едно момче, още в ученическа възраст. Настоящият император на Япония абдикира и в страната отново бяха подновени призивите за промяна на законодателството, което забранява на жени да наследяват трона.
Наследникът на новия император е 12-годишният Хисахито - синът на коронования принц Акишино, ще стане втори по ред за унаследяване Трона на хризантемата, след като по-големият брат на баща му – Нарухито стане император. Акишино ще бъде пръв по ред, но той вече е на 53 години, пише Емико Йозука за Си Ен Ен (CNN).
„Цялото бъдеще на императорското семейство зависи от едно малко момче – това означава, че то трябва да остане здраво и да изяви желание да се ожени и да има деца“, посочва Бен-Ами Шилони, професор по японски език в Еврейския университет в Йерусалим.
Консервативна и патриархална Япония изключва жените, които съставляват 13 от общо 18-те членове на императорското семейство – от наследяването на трона. Но не винаги е било така.
Императрици са управлявали Япония по различно време през вековете, докато не е въведена забрана да наследяват трона през 1889 година. Парадоксално, но тази забрана е част от „модернизацията” на страната през XIX век.
Археологически разкопки на гробници показват, че жените владетели са преобладавали в западна Япония през IV век, посочва Чизуко Алън, историк от университета в Мичиган.
Тези жени са били погребвани редом до бойни оръжия и оръдия на труда. Гробници на мъже владетели започват да се появяват едва през V век.
Макар традицията да има жени владетели и управници да е била често срещано явление в древна Япония, през последния век историческите книги наблягат само на наследството на мъжете императори.
Първата жена - император на Япония, за която има и писмени свидетелства, е Суико, управлявала 35 години от 592 година до смъртта си. На нея страната дължи и първите си писани закони.
Влиятелната императрица Кокен е управлявала два пъти – от 749 до 758 година и след това под ново име – Шотоку – от 764 до 770 година. Тя налага будизма в Япония.
Императрица Гнемей (707 до 715 година) дори поставя дъщеря си Геншо на трона след своята абдикация с мотива, че тя ще управлява по-добре от коронования принц Обито, коментира Хитоми Тономура, историк от университета в Мичиган.
„От съвременна гледна точка е интересно да се замислим как приносът към историята на японските императрици в миналото в момента е толкова подценяван“, посочва Тономура. „Но определено да пренебрегваш тези жени или да интерпретираш ролята им като „временно заемащи трона” между двама мъже императори – така японското общество показва, че няма никакво историческо въображение за това какво може и какво всъщност е една жена“.
След като Япония се отваря към света по времето на династията Мейджи от 1868 до 1912 година, шогунатът е премахнат и императорът става главнокомандващ.
Общоприето е, че жена не може да командва армията и унаследяването по женска линия е забранено със закон.
Императорите от династията Мейджи се вдъхновяват от Пруската конституция, която забранява на жените да наследяват трона. Те решават да не подражават на британския модел на управление. По онова време короната на Британската империя – най-голямата и могъща в света, носи Виктория.
В конституцията на Мейджи е вписано понятието „къща”. С него жените и децата се поставят в подчинение на най-възрастния мъж в семейството. Само че тази практика е рядко срещана в Япония преди да се превърне в закон.
#News #Japan
— Truth & Beyond (@TABHQ_EN) April 30, 2019
The Emperor of Japan “Akihito” performs the ritual of abdication after 30 years, to “Naruhito”, the Crown Prince of Japan.
The imperial throne is merely symbolic of the Japanese nation. #News #Japan pic.twitter.com/P0v6R48UeR
Точно династията Мейджи превръща японското общество в патриархално. А някои от законите, приети тогава, касаещи рождените права и браковете – например за брачните двойки, използващи една и съща фамилия, се прилагат и до днес.
След загубата на Втората световна война и американската окупация, ролята на императора на Япония става чисто церемониална. Но когато жените получават право да гласуват през 1945 година, не са направени никакви стъпки за възстановяването на правото им да наследяват трона.
Оттогава консерваторите се противопоставят на всяка промяна в това отношение. Но почти две трети от японците одобряват да се позволи на жените да заемат трона, показва проучване от 2017 година на „Майничи Шимбун”.
Едва 10% от политиците в японската Камара на представителите са жени, показват данните, публикувани в началото на тази година – което е един от най-лошите дисбаланси по отношение на половото равенство в политиката в световен мащаб.
В Япония все още са широко разпространени несъзнателните полови пристрастия и неотменните мъжки права, казва Тономура.
Единствената възможна промяна в монархията в близко бъдеще, вероятно ще е да се позволи на принцесите да останат в рамките на императорското семейство, дори да се омъжат за обикновени мъже. Това, евентуално, би могло да проправи пътя и към унаследяването на трона от жена в бъдеще, твърди професор Шилони.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram
