С тремежът за свобода на българите намира своето отражение в желанието им за просвета. Мечтата на народа да постави основите на нова духовна и ценностна култура се превръща в реалност през 30-те година на XIX век с въвеждането на т.нар. "взаимноучителна метода", изключителен етап от Възраждането на България, образованието заема централно място.
В тези времена се полагат основите на Първото новобългарско училище в София.
Четири години след като Васил Априлов открива в Габрово първото българско светско школо с помощта на видни възрожденци като Иван Денкоглу, който не след дълго ще се окаже и най-големият дарител на софийското училище, Захари Икономович Круша въвежда взаимноучителната метода и в град София. В училището при църквата "Св. Неделя".
Онлайн или в клас - разказ на учител за обучението на най-малките
Кондиката на софийската митрополитска черква и до днес пази най-ранните сведения за първите столични училища. Именно в "Св. Неделя" започва историята и на Първото новобългарско училище в София.
С въвеждането на методата желанието за знания и обогатяване на българите става все по-голямо. Броят на възпитаниците в софийското школо също се увеличава. Така през март 1849 година започва изграждането на "сградата на свещеното взаимоучително училище".
Предизвикателствата пред децата и техните родители при онлайн обучението
"Училището трябва да следва примера на нашите предци, наследството трябва да се развива, традициите трябва се запазят, но трябва да вървим напред", казва Александър Лазаров, директор сега на 127 СОУ "Иван Н. Денкоглу".
Впечатляващото за времето си софийско училище за кратък срок привлича 400 ученици, а славата му се разнася из цялата страна.
По идея на Иван Денкоглу през 1857 година в София пристига Сава Филаретов. Московският възпитаник става главен учител и директор на учебното дело в школото. В него започват да учат както заможни граждани, така и сиромаси.
На следващата година – 1858, към мъжкото училище е открито и девическо. Първата учителка в него е баба Наделя.
По това време френският вестник "La presse d'Orient" пише: "Това учебно заведение по съдържание на работата си може да се нарече гимназия. То трябва да служи за пример на всички учебни заведения и не отстъпва на най-добрите гимназии в Цариград."
Амалипе и доброволците, които променят общността
Настъпва Руско-турска освободителна война. Училището е опожарено до основи. За да го възстанови след освобождението, когато в София вече намира място и Първа мъжка гимназия, общината изтегля от Московската депозитна банка завещаните от Денколгу 10 000 рубли.
С тях закупува конака "Хали бей", там където днес е Съдебна палата, и настанява в него софийското школо. Тогава то получава името, с което е познато днес.
В "Хали бей" първото народно софийско училище се помещава до 1892 г.
Годината, в която е пострoена сградата на улица "Петър Парчевич" № 43, където се намира днешният дом на най-старото школо в София – 127 средно училище „Иван Николаевич Денкоглу“.
През 1944 година, при бомбардировките над София, част от сградата се превръща в превързочен пункт за пострадалите. След 9 септември в него се помещава щабът на Първа българска армия.
Българин с кариера в Холивуд ще учи български ученици как се прави бизнес
Желанието за българска просвета се оказва по-голямо от всяка война, смяна или подмяна на режима. Основният двигател за нейния напредък са сговорните учителски колективи. И преди и сега... Те устояват на многобройните трудности в името на знанието.
"Образованието трябва да изпреварва времето", казва в заключение директорът на 127 ОУ "Иван Н. Денкоглу"Александър Лазаров.
Вижте повече във видеото горе.
