З а първи път български деца и ученици говорят на живо с астронавтите на борда на Международната космическа станция.
Видеовръзката се осъществи от Атлантическия клуб в България, в партньорство с посолството на САЩ в София, и с над 30 организации, занимаващи се с образователни инициативи в областта на науката и технологиите, съобщиха организаторите.
Разговорът "Ало, Космос! Говори България!", който е с видеоконферентна връзка на живо с Международната космическа станция, започна в 18.00 часа.
Могат ли кокошките да снасят яйца в Космоса, без те да се деформират, беше един от въпросите, които бъдещите малки учени и изследователи зададоха в рамките на събитието "Ало, Космос! Говори България".
На въпроса на Михаил от София астронавтите Тома Песке и Марк Ван де Хей обясниха, че никога не са правили такъв експеримент, но може би в бъдеще ще направят.
Казват, че Вселената е безкрайна и се разширява, как нещо безкрайно може да се разширява - попита 10-годишният Лъчко. Много труден въпрос, хубавото на науката е, че се опитва да намери отговор на тези въпроси, надяваме се, че представител на твоето поколение ще ги даде, отговориха астронавтите.
На Михаела, която се интересуваше, ако построим асансьор до Космоса, колко ще бъде висок, те обясниха, че трябва да имаме материали с необходимата здравина и може би това ще се случи към края на настоящия век.
Седемгодишният Александър искаше да разбере как се празнуват рождените дни в Космоса. Със сигурност не палим свещи, но украсяваме с балони и се опитваме да изненадаме рожденика, за да покажем колко е специален за нас, обясниха събеседниците от Международната космическа станция.
Какво е чувството да бъдеш в открития Космос извън космическата станция, кога ще се позволи на децата да пътуват в Космоса, вярно ли е, че на Юпитер от небето валят диаманти, има ли лошо време в Космоса, бяха другите въпроси на децата. Бъдещите изследователи се интересуваха и как космическата станция оцелява при "бомбардировките" с космически боклук, какво свързва астронавтите там, горе, какви съвети могат да ни дадат, за да живеем по-екосъобразно, как могат да се предскажат бъдещи събития, които биха застрашили земята.
След разговора, на церемония децата, селектирани за техните въпроси от над 200 участвали в конкурса, бяха отличени със сертификати и медали, на които пише "До Международната космическа станция и обратно", а едно момче - Румен Кожухаров, спечели 50-минутен полет с пилота Николай Калайджиев над Седемте рилски езера.
Преди това - в 17.30 часа, започна официалната церемония на събитието. На нея присъстваха президентът на Атлантическия клуб в България Соломон Паси, служебният министър на образованието и науката проф. Николай Денков, и посланикът на САЩ у нас Херо Мустафа. Видеопослания имаше и от първия български космонавт Георги Иванов, и от Мирча Джоана - заместник генерален секретар на НАТО.
Целта на проекта е да се разпали въображението на децата и учениците, вдъхновявайки ги да отправят мечтите си отвъд земната орбита - към Луната, Венера, Марс, и отвъд, позволявайки на България, чрез разширено сътрудничество със САЩ в областта на STEM (СТЕМ), да изпрати трети астронавт в Космоса. СТЕМ е абревиатура на английските думи: science, technology, engineering, mathematics.
Видеоразговорът дава уникалната възможност на ученици от цялата страна и от Европа да зададат своите въпроси към астронавти от НАСА и от Европейската космическа агенция (ЕКА). Това историческо включване ще бъде кулминацията на еднодневното събитие "Ало, Космос! Говори България!", което бе в "София тех парк". Над 20 STEM работилници, лаборатории и презентации очакват децата в еднодневния фестивал на науката.
Събитието започна сутринта и продължи през целия ден. Работилниците, лабораториите и презентациите предлагат разнообразни теми за деца на различни възрасти. Най-малките - от 5- до 12-годишна възраст, имат възможност да изучат с 3D модели формата на Земята и да я пресъздадат с пластилин.
Ще има също работилници за космическа храна и за колонизирането на Марс. Децата ще могат да гледат и няколко презентации за космическите отпадъци, за Космоса и правото, за тайните на космическата храна, за Космоса и биомедицината, и за живота в Космоса.
Проф. Леандър Литов от ЦЕРН, доайенът на Българската антарктическа програма проф. Христо Пимпирев, директорът на Харвардската инициатива "Център за произход на живота" Димитър Съсълов, както и българският производител на аерокосмическа техника "Ендуросат" и разработчик на дрона Dronamics, са сред гостите на фестивала на науката. Министерството на образованието и науката е партньор на инициативата на Атлантическия клуб.
