Как очите ни променят цвета си през годините

Н ека си представим следната ситуация.

Сестра ви, която е родила преди няколко седмици, ви изпраща снимка на вашата племенничка. Очите на бебето са в сивкав цвят, имат формата на бащините кафяви очи, но цветът е много по-близък до тези на сестра ви, която е със зелени очи.

На втория рожден ден на племенничката ви отново получавате снимка. В чужбина сте и не можете да присъствате на партито. Сравнявайки двете снимки, ще установите, че онези сивкави очи, напомнящи повече на майчините, са придобили тъмнокафяв цвят като тези на съпруга на вашата сестра.

Определено възприемаме цвета на очите си като една константна отличителна черта на външния ни вид. Цветът на очите е характеристика, която може включително да влияе и на първото (и не само) впечатление за хората, с които се запознаваме. Цветът на очите на събеседника може дори да повлияе на това до каква степен сме готови да му се доверим.

Цветът на очите ни обаче далеч не е константа. Той може да се промени под въздействието на външни фактори като нараняване, инфекция или дори слънчево изгаряне. Понякога промяната става съвсем спонтанно.

Скорошни научни изследвания популяризират хипотезата за това, че склоността на ирисът да променя цвета си зависи от неговия първоначален цвят - син, кафяв и т.н. Едно проучване, водено от офталмолога Каси Лудвиг от Станфордския университет, проследява промените в цвета на очите на 148 бебета, родени в болница в Калифорния. Близо 2/3 от наблюдаваните новородени се раждат с кафяви очи, а около 1/5 със сини.

Две години по-късно Лудвиг и колегите ѝ откриват, че от тези 40 бебета, родени със сини очи, 11 вече имат кафяви очи, 3 – пъстри и две – зелени. От 77-те бебета, родени с кафяви очи, 73 все още са били с кафяви. Изглежда, че сините очи са много по-податливи на промяна в цвета през първите години от живота на един човек. Но защо?

Едно от заключенията от проведеното проучване показва, че в голяма част от случаите, в които цветът на очите на бебетата се е променил, то те от по-светли са станали по-тъмни, а не обратното. В проучването на Лудвиг 1/3 от очите на децата променят цвета. Само при пет от общо 148-те деца (3,4%) очите стават по-светли с порастването. Едно от предположенията е, че потъмняването на цвета може да е свързано с изграждането на защитен пигмент в ириса.

Тази сравнително честа промяна в цвета на очите обикновено се случва в ранна детска възраст. Друго проучване, проведено в САЩ, което проследява повече от 1300 близнаци от първите им години до юношеството, установява, че в голяма част от случаите очите спират да променят цвета си до около 6-годишна възраст.

В някои случаи обаче (от 10 до 20% от изследваните случаи) цветът продължавал да се променя през юношеството и дори в зрелите години. При двуяйчните близнаци промяната на цвета на очите в по-зряла възраст е по-вероятна и често срещана отколкото при еднояйчните близнаци.

Това предполага наличието на генетичен елемент, който отговаря за промяната на цвета на очите, отбелязва професорът по офталмология от Западноавстралийския университет Дейвид Макей.

След като започва да се интересува от този феномен, Макей установява, че тези две изследвания са общо взето почти всичко налично в сферата на промяната на цвета на очите при деца. За своя изненада той установява, че много родители очакват очите на бебето им да променят цвета си в бъдеще.

„Бях чувал родители и техните приятели да казват: „О, да, бебето се е родило със сини очи, но това ще се промени след няколко години“, обяснява Макей.

„Седях и си мислех как въпреки това няма почти никаква информация за този феномен. Намерих тези две проучвания, но те са относително малки. И все пак доказват, че цветът на очите наистина се променя в ранна възраст“, допълва Макей.

Въпреки че данните са ограничени и проучванията са провеждани само в една страна – САЩ, те показват, че промяната в цвета на очите е най-разпространена сред хора, произхождащи етнически от Северна Европа, Тихоокеанския регион или такива от междурасови семейства.

Парарели могат да бъдат направени с промяната в цвета на косата сред тези популации, които също се случват през детството.

„Можете да видите снимки на някои деца, които са били руси като бебета, но с времето косата им е станала тъмнокестенява“, казва Макей.

„Пигментът в косата може да нарастне с годините и може би причината за това е, че клетките, които произвеждат пигмент, се умножават с времето и мигрират в тази област“, добавя той.

Според учения ситуацията може да е сходна и що се отнася до цвета на очите.

„Главният пигмент в очите е меланинът и неговото количество всъщност определя какъв цвят ще са очите ви“, обяснява Макей.

Обикновено разделяме цветовете на човешките очи на три основи групи – сини, кафяви и зелени, но в действителност съществуват различни разновидности. Именно те се определят от количеството меланин.

По-високите нива на меланин могат да имат благоприятно влияние при излагане на интензивна слънчева светлина. Подобна е функцията му и в кожата. Този пигмент дава допълнитела защита от слънчеви изгаряния.

При ириси с по-малко количество меланин от начина, по който фибрите на колагена в задната част на ириса отразяват светлината, се получава син цвят. По-същия начин и небето изглежда синьо поради начина, по който светлината се отразява от атмосферата.

Колкото до това защо в очите на някои деца се появява повече меланин с времето, това засега си остава мистерия.

„Всъщност не знаем какво точно влияе на тези промени в цвета на очите“, казва Макей. Според него обаче е възможно средата да оказва влияние чрез някакви външни фактори.

Макар и повечето промени в цвета на очите да са безболезнени, то такива промени могат да станат и вследствие на някакъв инцидент, инфекция или слънчево изгаряне.

Един от най-популярните примери за такъв вид промяна е певецът Дейвид Боуи. Неговото ляво око придобива тъмнокафяв цвят след тежък удар в главата, след който зеницата на окото му останала перманентно разширена. При Боуи обаче нямаме наличие на промяна в цвета, а просто разширяване на зеницата до такава степен, че самото око изглежда с по-тъмен цвят.

Има обаче случаи, в които цветът наистина се променя в следствие на инцидент. Най-често причината е инфекция. Един известен пример за хетерохромия е актрисата Мила Кунис, която има едно кафяво и едно зелено око. Хетерохромията при Мила Кунис се случва вследствие на инфекция на ириса, която разрушава част от пигмента в лявото ѝ око и го прави по-светло.

Друг интересен факт е, че както и на кожата, така и в ириса или на други места в окото ни е възможно да се появяват „бенки“ под формата на петънца. Те могат да са съвсем безвредни, но в някои случаи могат да се превърнат в тумори.