Изненада! Античните статуи изобщо не са били бели

В Древна Гърция мраморната скулптура, подобно на архитектурата, била рисувана. Въпреки че изследванията на древната полихромия са започнали най-малко преди няколко века, точният вид на древната скулптура и архитектура - тоест до каква степен повърхностите са били украсявани с боя и с какви техники - все още е до голяма степен неизвестен. Тази липса на сведения е резултат от няколко фактора. Боята рядко оцелява в археологически контекст. Когато ренесансовите художници започнали да подражават на древната скулптура, преоткрита в Рим и други класически центрове, те го правели без да използват цвят - практика, която кулминирала в парадигматичната белота на неокласическата скулптура.

Knowing that ancient Greek and Roman statues were painted allows us to think about the way we visualise the past.

This is an artistic colourisation of the Prima Porta Augustus. A beautiful example of #ClassicalReception for #AugustanAugust

🎨 RPDRNick on reddit pic.twitter.com/JC1n7t0u1d

— The Partial Historians🏺 (@p_historians) August 21, 2021

Следователно станало обичайно да се мисли за древната скулптура като за небоядисана. Прекалено усърдните процедури за почистване, които имали за цел да възстановят „оригиналната“ белота на мрамора, също допринесли исторически за загубата на малкото оцеляла боя. Тъй като само микроскопични следи от оригиналната боя обикновено оцеляват върху намерените скулптури, е трудно да се екстраполира как тези обекти са изглеждали първоначално за древния зрител.

The ancient Greek and Roman statues were not filled with pure white marble. The statues and ruins we see today were actually painted in all kinds of vivid colors that were just stripped bare back to their original white marble by time [read more: https://t.co/ROq66PQj1f] pic.twitter.com/x1xDBo2nmp

— Massimo (@Rainmaker1973) September 11, 2021

Скулптурите на Партенона не са изключение. Храмът Партенон на акропола в Атина е посветен на богинята Атина, построен в средата на V-ти век пр.н.е. С течение на времето паметникът и неговите известни скулптурни елементи били обект на процеси и събития, които ерозирали или повредили оригиналния вид на повърхностите. Тези събития включват излагане на околната среда и свързаните с това атмосферни влияния, превръщането на структурата в църква и след това в джамия, използването на отливки за направата на гипсови копия, премахването на голяма част от скулптурите в началото на XIX-ти век, тяхното транспортиране до Обединеното кралство, почистването им и излагането им в Лондон. Скулптурите, които не били премахнати от Томас Брус, впоследствие били преместени от Партенона в музея на Акропола.

Още от заминаването на по-голямата част от скулптурите на Партенона от Атина, тези произведения изиграли важна роля в развитието на съвременната история на изкуството и представляват емблематичен пример за политизиране на културното наследство. Безкрайно изучавани и подражавани, те се смятат за връх на древното изкуство. Отвъд оценката на историята на изкуството обаче, изследванията на производствените процеси са ограничени, поради което нашето разбиране за оригиналния външен вид на скулптурите и занаятчийските техники, използвани за направата им, е оскъдно. Добавянето на цвят към завършените повърхности на скулптури и сгради е била последната стъпка от дългия производствен процес и следователно изследването на полихромията е решаваща отправна точка, която може да предостави информация за първоначалния външен вид, ролята и значението на паметниците в античността.

#DidYouKnow Despite having a blank, glazed-over look today, many ancient Greek and Roman statues were originally colorfully painted. pic.twitter.com/EMmPQHsd1s

— National Geographic TV (@NatGeoTV) January 25, 2017

През 2008 г. консерватори от Музея на Акропола забелязали „зеленикав“ пигмент върху Фигура 17 от Западния фриз – конник - и върху дрехата на митичния цар Кекропс. През същата година предварителна кампания за изображения за анализ на египетско синьо в Британския музей недвусмислено потвърди широкото му присъствие върху скулптурите на Партенона. През 2018 г. нов изследователски проект разкри изобилие от допълнителна информация за използването на цвят върху паметника.

След визуална проверка били използвани изображения с макро- и светлинни лъчи за описване на следи от инструменти върху повърхностите на скулптурите. Доказателства за полихромия били търсени с помощта на техники за изобразяване, включително видимо индуцирана луминесценция (VIL) - неинвазивна техника за картографиране, която визуализира присъствието на египетско синьо като ярко бяло на сиво-черен фон.

The Myth of Whiteness in Classical Sculpture https://t.co/EeY0PKpWcU#EscuelaConClásicos #Classics pic.twitter.com/589Vy5wHh6

— ᒍᑌᗩᑎ ᗩGᑌIᒪᗩᖇ (@latinategua) October 23, 2018

Скулптурите са били достъпни с помощта на стълби. Никакви следи от пигмент не се виждали лесно с просто око. Използвали VIL изображения, за да опишат повърхностите на всички скулптури, а след това събрали общо три микроскопични проби, в които били открити доказателства за син пигмент. Местата за анализ на процеса на резбоване били избрани въз основа на резултатите от визуализирането на VIL и областите, където следи от инструментите могат да бъдат идентифицирани визуално. Съобщава се и за откриването на следи от лилава боя, които били визуално наблюдавани по време на почистването на няколко от скулптурите за изложбата „Роден и изкуството на древна Гърция“ в Британския музей през 2018 г.