Х ората все още не са приключили с еволюцията си. Ние продължаваме да се развиваме и да се приспособяваме към света около нас, а тези адаптации са изписани в телата ни, предаде Science Alert.
Знаем, че някои среди могат да ни разболеят. Алпинистите често страдат от височинна болест – реакция на организма към значителното намаляване на атмосферното налягане, което означава, че с всяко вдишване се поема по-малко кислород.
И въпреки това на голяма надморска височина в Тибетското плато, където нивата на кислород във въздуха са значително по-ниски, човешките общности процъфтяват.
В продължение на повече от 10 000 години хората в района са се променили по начин, който им позволява да извличат максимална полза от атмосфера, която за повечето хора би довела до недостатъчно доставяне на кислород чрез кръвните клетки до тъканите на тялото – състояние, известно като хипоксия.
"This is a case of ongoing natural selection."https://t.co/0ctvd6E4I5
— ScienceAlert (@ScienceAlert) November 19, 2025
„Адаптацията към височинна хипоксия е завладяваща, защото стресът е силен, засяга еднакво всички на дадена височина и може да се измери“, казва антропологът Синтия Бийл от Университета Case Western Reserve пред ScienceAlert. „Това е прекрасен пример за това как и защо нашият вид притежава толкова голямо биологично разнообразие.“
Защо жените живеят по-дълго от мъжете - дори в криза?
Бийл изучава човешката реакция към хипоксични условия на живот от години. В проучване, публикувано през октомври 2024 г., тя и екипът ѝ разкриха някои от конкретните адаптации в тибетските общности – черти, които подобряват способността на кръвта да доставя кислород.
За да стигнат до това откритие, изследователите се фокусираха върху един от маркерите на еволюционната пригодност: репродуктивният успех. Жените, които раждат живи бебета, са тези, които предават своите характеристики на следващото поколение.
Чертите, които увеличават максимално успеха на индивида в дадена среда, най-вероятно ще се срещнат при жените, които успяват да оцелеят под стресите на бременността и раждането.
Тези жени по-често раждат повече деца. Техните потомци, наследили от майките си чертите за оцеляване, също имат по-голяма вероятност да оцелеят, да се размножават и да предадат същите характеристики напред.
Това е естественият подбор в действие и понякога може да изглежда странен и контраинтуитивен – например в райони, където маларията е често срещана, случаите на сърповидноклетъчна анемия са високи, защото тя включва ген, който предпазва от малария.
Бийл и екипът ѝ изследваха 417 жени на възраст от 46 до 86 години, които са прекарали целия си живот в Непал на надморска височина над 3500 метра. Изследователите записаха броя на живородените деца – от 0 до 14 на жена, средно 5,2 – заедно с физически и здравни измервания.
Сред измерваните показатели бяха нивата на хемоглобин – протеинът в червените кръвни клетки, отговорен за доставянето на кислород до тъканите, както и колко кислород се пренася от този хемоглобин.
Интересното е, че жените с най-висок брой живородени деца имаха нива на хемоглобин, които не бяха нито високи, нито ниски, а средни за изследваната група. Затова пък насищането на хемоглобина им с кислород беше високо.
Резултатите показват, че адаптациите успяват да увеличат максимално доставянето на кислород до клетките и тъканите, без да сгъстяват кръвта – ефект, който би увеличил натоварването на сърцето, докато то се бори да изтласква по-вискозна течност, която по-трудно тече.
„Преди знаехме, че по-ниският хемоглобин е полезен, сега разбираме, че средната стойност носи най-голяма полза. Знаехме, че по-високото насищане на хемоглобина с кислород е полезно, сега разбираме, че колкото по-високо е насищането, толкова по-добре. Броят на живородените деца количествено изразява ползите“, казва Бийл.
„Беше неочаквано да установим, че жените могат да имат много живородени деца дори при ниски стойности на някои характеристики за пренос на кислород, ако имат благоприятни стойности на други характеристики за пренос на кислород.“
Жените с най-висок репродуктивен успех също имаха повишен кръвен поток към белите дробове, а лявата им камера на сърцето беше по-широка от средното – камерата, отговорна за изтласкването на наситената с кислород кръв към тялото.
Взети заедно, тези черти увеличават скоростта на пренос и доставяне на кислород, което позволява на човешкото тяло да извлече максимума от ниското съдържание на кислород във вдишвания въздух.
Важно е да се отбележи, че културните фактори също играят роля. Жените, които започват да раждат млади и имат дълги бракове, изглежда имат по-дълъг период на възможност за забременяване, което също увеличава броя на живородените деца, установиха изследователите.
Дори когато това се вземе предвид, физическите характеристики играеха своята роля. Непалските жени с физиология, най-близка до тази на жените в нископланински среди без стрес, обикновено имаха най-висок репродуктивен успех.
„Това е случай на продължаващ естествен подбор“, казва Бийл. „Разбирането как популации като тези се адаптират ни дава по-добро разбиране за процесите на човешката еволюция.“
Изследването е публикувано в Proceedings of the National Academy of Sciences.
