Е дин от ключовете за живот над 100 години е богатият опит на индивида в борбата с инфекциите, сочат данните от ново проучване, цитирано от „Мейл онлайн“.
Изследователите, които са анализирали ДНК на седем столетници, са установили, че всички те имат една обща черта - борили са се с много микроби и вируси през дългия си живот.
Themis suppresses the effector function of CD8+ T cells in acute viral infection https://t.co/xjbXhRw2Qa
— Idrovo Lab (@IdrovoLab) April 10, 2023
Те са имали голям брой В-клетки - имунни клетки и антитела, необходими за борба със заразите.
Учените геронтолози се опитват да разберат дали ключът е в заразяването и преборването на инфекциите, или столетниците просто са генетично по-силни в имунната област.
Водещият автор на изследването Паола Себастиани, биостатистик в университета Тъфтс в Бостън, казва, че имунните профили на столетниците сочат “дълга история на излагане на инфекции и способност да се възстановяват от тях”.
“Смятаме, че столетниците имат защитни фактори, които им позволяват да преживеят испанския грип, COVID-19 и други“, отбелязва тя.
В изследването, в което участват и учени от Бостънския университет, са разгледани кръвни проби от седем души на възраст между 100 и 119 години.
Екипът изолира важна част от имунната система на участниците: периферни мононуклеарни кръвни клетки (PBMC) - вид имунни клетки, които се произвеждат от костния мозък.
След това изследователите подлагат тези имунни клетки на серия от тестове, като ги сравняват с кръвни проби от двама по-млади участници, които не са дълголетници, нито пък са имали столетници в семейната си история.
Екипът забелязва голяма промяна в състава на имунните клетки на столетниците: значително повече В-клетки, отколкото Т-клетки, което показва, че имунната им система е натрупала десетилетия труден опит в борбата с естествените инфекции и заразите от околната среда.
“Столетниците притежават уникални, високофункционални имунни системи, които успешно са се адаптирали към множество инфекции”, се казва в заключението на изследването, “което им позволява да постигнат изключително дълголетие”.
Учените обаче все още не могат да кажат категорично дали резултатите им показват наследствено предразположение към изключително дълъг живот, или всичко това е просто доказателство за изпитаната имунна система на столетниците.
“Знаем, че има много наследствени фактори, които са общи за столетниците” - казва Себастиани и допълва: „Все още не сме в състояние да направим пряка връзка между тези фактори и това, което виждаме в кръвта им, по отношение на типовете имунни клетки”.
Тя и нейният екип обаче идентифицират 25 специфични гена, които са много по-активни при столетниците, разкривайки генетичен модел за изключителното дълголетие.
Сред тях те откриват много по-голямо използване на гена, за който се знае, че участва в поправката на увредена ДНК, и такъв, който създава антигените, необходими за маркиране на определени инфекции в тялото.
Открили са и един ген, който е напълно уникален за столетниците.
В крайна сметка в анализа на екипа, публикуван в сп. „Лансет“, се признава, че “не можем да определим дали тези специфични модели са причината за екстремното човешко дълголетие или са следствие от екстремната старост”.
Според Себастиани ключът е в разработването на нови изследвания, при които бъдещите столетници да бъдат измервани и наблюдавани във времето - задача, която вече е в ход.
“Имаме повече от едно проучване, в което сме включили потомци на столетници” - казва тя и добавя: „Повечето от тях сами ще станат столетници - а ние събираме кръвта им с течение на времето и така, надявам се, скоро ще имаме отговори за унаследяването на дълголетието“.
