Н а 28 януари Православната църква почита паметта на преподобните отци Ефрем Сириец и Исаак Сириец.
Имен ден празнуват всички, носещи името Ефрем. Това е древно еврейско име, което на иврит означава плодовит.
Св. Ефрем е роден в град Низибия в Месопотамия около 306 г.
От ранна възраст той изучавал основните истини на вярата и усвоявал християнските добродетели. Бил ръкоположен за дякон, но не пожелал да получи по-висок сан, защото предпочитал да живее като подвижник и да се занимава с богословски трудове. А когато през 363 г. византийците предали Низибия на персите, Ефрем я напуснал и отишъл в град Едеса, където се подвизавал в съседна планина и продължил да се занимава с богословска наука. Не знаел гръцки език, но от преводите на творенията на гръкоезичните отци се запознал подробно с богословските спорове в борбата с ересите.
През 370 г. посетил свети Василий в Кесария, а малко по-късно пътувал при отците и подвижниците на Египет.
Основал богословска школа в Едеса, от която излезли много знаменити учители на Сирийската църква. Като боговдъхновен църковен писател, поет и тълкувател на Свещеното Писание свети Ефрем е оставил множество съчинения. Покаянието и борбата с греха са основни теми в писанията му. А неговата молитва "Господи и Владико на моя живот" и досега е в православното богослужение през Великия пост. Упокоил се в 373 г.
Св. Исаак Сириец е един от великите подвижници на християнството.
Живял през VII век като отшелник недалече от древния град Ниневия в Месопотамия. За известно време бил и Ниневийски епископ, но отново се върнал към монашеския живот. Той работил и като писател богослов, като задълбочено разяснявал Свещеното Писание и основни истини на християнската вяра.
Давал съвети за духовния живот, почерпени от личния му подвижнически опит, говорил за съзерцанието и молитвата, за състоянието на праведност и греховност, и др. Творенията му заедно с тези на св. Ефрем са основополагащи за духовния живот на всеки християнин.
