В сички сме били в ситуации, в които сме искали да имаме перфектна памет – независимо дали е да си спомням къде сме сложили нещо, което вече е изгубено, или да правим тестове, за които сме учили упорито, или да бъдем безспорни в спор за това, което е казал някой. Но рядка група хора действително притежават тази способност.
Hyperthymesia is the condition of remembering every single experience in your life. pic.twitter.com/lU7O4EAku2
— Stuff to know if you feel like it (@Know) August 22, 2015
Хипертимезия е способност, която позволява на хората да си спомнят почти всяко събитие от живота си с огромна точност. Но докато е лесно да се мисли за предимствата на този вид памет, има и много недостатъци и сложни проблеми, свързани с нея.
Въпреки че е необичайно (има само около 62 регистрирани случая), през последните години светът обръща по-голямо внимание на хората с тази способност и сега имаме повече информация за тази привидна суперсила.
- Какво представлява?
Хипертимезията е известна още като силно превъзходна автобиографична памет (СПАП). Хората с хипертимезия могат точно и лесно да си спомнят подробности за събития, които са се случили в живота им, от това какво са яли до това какво е било времето през даден ден. Тези подробности могат да включват точни дати и привидно светска информация, но уловката е, че способността е ограничена до автобиографична памет, което означава, че хората могат да си спомнят само информация за себе си и собствения си опит.
- Краткосрочна срещу дългосрочна памет
Хората с хипертимезия вероятно обработват краткосрочните спомени по начин, подобен на повечето други, но проучване от 2016 г. предполага, че тези хора имат по-добра дългосрочна памет, съобщава Medical News Today. Хипертимезията е различно от това просто да имаш добра памет, дори когато става въпрос за тези, които печелят състезания за памет. Това е така, защото хората със силно превъзходна автобиографична памет не използват мнемонични устройства или други техники за запомняне на информация. По-скоро паметта на хората се кодира неволно и се извлича автоматично, според доклад в Медицинското общество на Уисконсин.
- Хипермезия и ОКР
Някои изследователи отбелязват, че индивидите с хипермезия споделят някои характеристики с хората, които имат обсесивно-компулсивно разстройство (ОКР), като например демонстриране на обсесивни тенденции. Няма окончателна връзка между двете, но някои проучвания установяват, че хората с двете състояния също са склонни да имат определени структурни разлики в дадени области на мозъка. Ключова част от опита при силно превъзходната автобиографична памет е, че хората не са в състояние да забравят своя житейски опит. Въпреки че са необходими по-нататъшни изследвания, за да се направят окончателни изявления относно дългосрочните ефекти, вероятно всички можем да познаем колко трудно е да не можеш да простиш и забравиш или да се откажеш от най-лошите си спомени.
- Какво го причинява?
Тъй като има относително малко случаи на хипертимезия, няма достатъчно изследвания за определяне на причините. Но теориите предполагат, че причината може да е биологична, генетична или психологическа.
След сканиране на мозъците на хора с хипертимезия, проучване показва, че може да има връзки с хиперактивност в определени части на мозъка, като амигдалата. Друго проучване предполага, че хората с тази способност имат повишена активност в различни части на мозъка, като горния и долния париетален лоб.
Крейг Старк от Калифорнийския университет в Ървайн открива допълнителна връзка между фронталните лобове, които участват в аналитичната мисъл, и хипокампуса, който е област, считана за „печатната преса“ на нашата памет, съобщава BBC. Но това може да е резултат от умението, укрепващо невронните мрежи, за разлика от причината.“Това е нещо като кокошка или яйце“, казва Старк.
Някои изследователи смятат, че хипертимезията може да има психологически причини, дължащи се на определени поведения, които карат хората обсесивно да мислят за предишните си преживявания - както споменахме с предполагаемата връзка с ОКР.
- Няма официална диагноза
Тъй като хипертимезията е рядка способност, понастоящем няма официален начин за диагностицирането ѝ. Тъй като хиперактивността в определени части на мозъка е подозирана характеристика на способността, лекарите се опитват да оценят състоянието чрез скенер, докато пациентът се подлага на тест за памет.
Хората с хипертимезия имат странна разлика между дългосрочна и краткосрочна памет. „Понякога не си спомням какво се случи преди пет минути, но си спомням детайл от 22 януари 2008 г.“, обяснява пациент, който желае да не се знае името му. Желанието за анонимност също подчертава отрицателния аспект на хората с хипертимезия в съвременния свят...
Тъй като способността е толкова завладяваща и рядка и изглежда като суперсила за широката публика, хората с хипертимезия често се смятат за чудновати, което може би ги спира да се разкрият пред хората и да допринесат за съвременните изследвания.
- Способността е податлива на грешки
През 2013 г. екип от учени установи, че хората с тази способност, страдат от „фалшиви спомени“. Техните лични пристрастия могат да попречат на паметта им за световните събития и може да си спомнят неща, които никога не са се случили например.
Добре е да запомните, в случай че някога влезете в спор с човек, който има хипертимезия: няма такова нещо като „перфектна“ паметУчените подозират, че не става въпрос за начина, по който хората с хипертимезия регистрират или записват информацията в ума си, а по-скоро за това как я запазват.
Специалистите установяват две поведенчески черти, които могат да допринесат за силно превъзходната автобиографична памет. Те правят профил на около 20 души с тази способност и откриват, че те пригтежават особено висок резултат за „склонност към фантазия“ и „поглъщане“. Първото може да се счита за склонност към мечтания, а второто за склонност да позволите на ума си да се потопи в дейност или опит и всичките му усещания. Поглъщането помага първо да се установят здрави основи за спомен, а склонността към фантазия означава, че те преразглеждат тези спомени многократно, укрепвайки ги с всяко повторение.
- „Спомням си го сякаш беше вчера“
Всички ние имаме определени спомени за моменти, в които сме били напълно погълнати и които сме възпроизвеждали отново и отново след това - от перфектната сватба до най-ужасното ни преживяване. Това е, които изследователите подозират, че се случва със субектите с хипертимезия, въпреки че се смята, че го правят всеки ден и без много съзнателни усилия.
Неспособността да се освободите от ярките спомени на миналото затруднява преодоляването на болката и съжалението. Пациент с хипертимезия споделя за тези моменти това: „Изпитвате същите емоции – те са също толкова сурови, също толкова свежи… Не можете да изключите този поток от спомени, колкото и да се стараете. Това е като да имаш отворени рани – те са просто част от теб.“
