Хелоуински злополуки: Бонбоните, които отровиха цял град

С ладките са синоним на Хелоуин, както и страховитите костюм или зловещите тикви. Но на 31 октомври 1858 г. това обикновено безобидно лакомство убива деца, предизвиква паника в Брадфорд, а броят на жертвите бързо расте. Ето как едно объркване в аптека, породено от опит да се спестят пари от захар, разтърсва викторианска Англия и променя законите.

Собственикът на пазарна сергия, известен на мнозина като Хъмбъг Били, не само е продал пет килограма ментови таблетки за смучене на жителите на Брадфорд този ден, но и ги е получил на по-ниска цена.

Когато взел бонбоните от търговеца на едро, забелязал, че са по-тъмни от обикновено, затова се договорил със сладкаря Джоузеф Нийл и спестил половин пени на паунд.

Това, че Хардакр не се усъмнил в качеството, му струвало скъпо - до настъпването на нощта на следващия ден клиентите му вече умирали.

Първоначално лекарят, който преглежда деветгодишния Илайджа Райт в ранните часове на Хелоуин 1858 г., смята, че момчето е починало от холера.

Хирургът Джон Робъртс решил, че симптомите - повръщане и конвулсии - съответстват на болестта, която е била широко разпространена в Англия.

Час по-късно бащата на Джоузеф Скот напуснал дома им на Рейлроуд Стрийт, за да извика лекар за 14-годишния си син, който внезапно се разболял тежко. Когато се върнал, вече било твърде късно.

В последствие било установено, че и двамата са купили бонбони от Хъмбъг Били предния ден.

Д-р Джон Хенри Бел първи заподозрял бонбоните, когато пристигнал на улица "Джоует" около 15:00 часа.

Петгодишният Орландо Бърран и тригодишният му брат Джон Хенри лежали мъртви пред него; баща им се бил разболял тази сутрин, а други двама души в домакинството също били болни. Всички заявили, че яли  от бонбоните, затова лекарят изпратил няколко на аптекаря Феликс Марш Риммингтън, за изследване.

С напредването на деня от цялата област започнали да пристигат съобщения, че хората са болни и умират. След като научила за бонбоните от Бърънс, полицията отишла в дома на Хардакр и установила, че сладкарят не само е болен на легло след яденето на собствените си изделия, но и че е продал около 1000 от тях предишния ден.

"Полицията била ужасена да открие, че са продадени толкова много бонбони", посочва д-р Лорън Паджет, помощник-куратор на колекциите в Окръжните музеи и галерии в Брадфорд.

"В този момент вече била настъпила късната неделна вечер, така че полицаите излезли по улиците, звънели със звънци, за да привлекат вниманието на хората, и викали предупредително, обикаляйки по пъбовете, като казвали на хората: "не яжте бонбони, те са отровни".

Бързо били отпечатани и разлепени на обществени места предупредителни листовки.

Списъкът на починалите и тежко болните бил публикуван в местния вестник, като до 4 ноември броят на жертвите достигнал 18, най-младата от които била едва на 17 месеца. Вестникът описва ставащото като "вероятно най-страшното бедствие, което някога е сполетявало региона... страдание, траур и скръб".

Детективите бързо установило как са били подправени бонбоните.

Те са проследили доказателствата от Хардакр до Нийл, който е смятал, че е заменил част от скъпата захар в бонбоните с гипс от Париж. През XIX в. е било обичайна практика да се използва гипсов прах, често известен като "дафт" - вместо захар или сол и е можело да се купи евтино от аптеките.

Това, което Нийл не е знаел, е, че в деня, в който е изпратил колегата си да вземе "дафт", аптекарят Чарлз Ходжсън е бил болен и просто е казал на необучения си чирак Уилям Годард къде да намери гипса. За нещастие в стаята имало две немаркирани бъчви с бял прах - едната съдържала отровата арсеник.

"Годард отишъл до бъчвата, за която предполагал, че съдържа парижки гипс, и извадил 12 фунта (близо 5 кг - бел. ред.) от него, дал го на момчето, което го занесло обратно в сладкарницата, където друг служител започнал да прави таблетките за смучене и да ги смесва", посочва д-р Паджет.

The Halloween peppermints that poisoned Bradford. How on on 31 October 1858, this normally harmless treat killed several children, causing panic across Bradford and a rapidly rising death toll. https://t.co/EDnrkbVHBL

— HistoryandHeritageYorkshire (@GenealogyBeech) October 31, 2023

"Служителят се почувствал много зле от излагането на арсена, но вместо да реагира, продължил да ги прави."

Катастрофалната поредица от събития продължила, когато Хъмбъг Били взел поръчката си и просто договорил отстъпка от цената на странните на вид бонбони, преди да ги продаде на сергията си на Зеления пазар.

След като химикът Риммингтън ги анализирал, той свидетелствал пред следствието, че е открил "арсен в голямо изобилие - в достатъчно количество, за да убие".

Само в една от таблетките за смучене той намерил 16 грама арсен - четири пъти повече от количеството, считано за фатална доза.

"Това е ужасно много арсен", пояснява историкът за сладкишите и сладкарските изделия Алекс Хътчинсън.

"На нас, потребителите от XXI век, ни се струва безумно, че това силно отровно вещество, което е без мирис и без вкус, може да се съхранява в немаркирана бъчва до нещо друго, което не е етикетирано, и може просто да се дава на всеки."

"Разтърсващо за всички"

Отравянията предизвикват обществен отзвук и вестниците в цялата страна подробно отразяват случая. Художникът Джон Лийч става известен толкова с рисунката си в списание "Пънч" на скелет, който слага захар в сладкарница, колкото и с илюстрацията на първото издание на "Коледна песен" на Чарлз Дикенс.

Трагедията обаче се усеща най-силно в Брадфорд - днес голям град, но тогава градче с 50 000 души - където "за кратък период от време сякаш ни беше поразила ужасна чума".

По официални данни 20 души, много от които деца - са починали, а други 200 души се разболели тежко, но д-р Паджет подозира, че броят им вероятно е бил много по-голям, тъй като бонбони са били открити в Лийдс и чак в Болтън.

"Това било мъчително за всички", казва тя: "Брадфорд бил много сплотен, така че когато такова нещо се случило в общността, всички са били засегнати от него."

Според Кралското фармацевтично дружество отравянията в Брадфорд в крайна сметка подчертават важността на осигуряването на безопасността на лекарствата и потребителските продукти.

Това спомага за приемането на Закона за фармацията от 1868 г., който не само ограничава продажбата на отрови и опасни лекарства до квалифицирани фармацевти, но и създава регулаторна рамка, която и до днес изисква лекарствата да бъдат подходящо етикетирани.

Ако тя е била в сила десетилетие по-рано, може би е щяла да попречи на Годард както да избере грешната бъчва. Но това не би решило по-широкия проблем с фалшифицираните храни - индустрията се нуждаела от регулиране и реформа, пояснява Хътчинсън:

"До 1820 г. повечето хора са живели в села или малки градове, където са познавали хората, които са им осигурявали храната. Но по време на индустриалната революция производителите започват да произвеждат продукти в големи количества и да добавят вещества към храната, за да запазят срока ѝ на годност, да я направят да изглежда по-хубава или да я направят по-евтина. И това бил проблемът в Брадфорд."

В крайна сметка през 1875 г. е приет закон, който предотвратява фалшифицирането на храни - Закон за продажбата на храни и наркотици (The Sale of Food and Drugs Act). Но на предупрежденията е можело да се обърне внимание много по-рано, подчертава Хътчинсън. През 1820 г. химикът Фридрих Акум пише в книгата си "Смърт в гърнето", че обичайни храни като мляко, брашно, бира и сладкиши са били редовно фалшифицирани.

"Книгата на Акум е огромен бестселър - той предупреждава потребителите да се пазят и те започват да се досещат, че в храната има добавки", казва тя: "Но просто нямало законодателство, което да защити хората, и мисля, че Брадфорд бил последната капка".

Въпреки че са въведени закони, които да предотвратят повторение на трагедия като тази в Брадфорд, може би е шокиращо да научим, че никой не е бил подведен под наказателна отговорност.

Хъмбъг Били никога не е бил арестуван, но е останал парализиран от последиците от консумацията на отровните бонбони. Нийл, Годард и Ходжсън са арестувани за непредумишлено убийство, а следствието стига до заключението, че последният е виновен, макар да признава, че "арсенът е бил продаден случайно и смесен вероятно от глупост".

Съдът в Йорк не стига до същия извод и в крайна сметка и тримата са оправдани през декември 1858 г. Разширен съдебен състав отхвърлил обвиненията срещу Нийл и Годард, а според "Брадфорд Обзървър" самият съдия прекратил съдебното преследване срещу Ходжсън.

"Не можеше да се очаква никакъв друг резултат" - се казва в съдебния протокол: "Единственото наистина престъпно нещо в цялата ситуация било това, което законът не засягал - практиката на фалшифициране и снабдяването с "дафт" за тази цел. Ако трагедията даде този урок, то няма да е била безполезна."

В крайна сметка веригата от събития, довела до отравянията в Брадфорд, е продукт на "чиста некомпетентност", добавя Хътчинсън: "Но като история за Хелоуин тя е ужасна."