В тората неделя след Петдесетница е - на всички български светии. Чества се и паметта на св. великомъченица Неделя.
Във втората неделя след Петдесетница в Българската православна църква почитаме всички светци, които са живели в българските земи от първи век досега. Те били християни от различни народности: едни били от местните племена, обитавали сегашната българска земя още преди идването на славяните и прабългарите, други просто пребивали тук, като войници или пленници, но носели в сърцето си вярата в Иисус Христос и дори пожертвали живота си за нея.
След покръстването на нашия народ се умножило и числото на християнските светци. Сред тях били епископи със свят живот, просветители на народа ни, монаси, монахини, отшелници, праведни жени и мъже, посветили се на любовта към Бог и към ближните, станали образци на християнски добродетели.
По-късно се явили и новомъчениците, пострадали за вярата си по време на османското робство. Някои от тях особено се почитат в определени населени места или манастири, но те всички са включени в календара на нашата Църква.
Първите светци, живели на родна земя, са апостолски ученици, проповядвали тук Христовата вяра, след тях идват мъчениците от ранните векове, славянските просветители свети Кирил и Методий, и учениците им Климент, Наум, Сава, Горазд, Ангеларий, покръстителят княз Борис-Михаил, преподобните Йоан Рилски, Прохор, Гавриил, Йоаким, Йоан Кукузел, Евтимий Търновски, Киприян Цамблак, Киевски и Московски митрополит, Пимен и Козма Зографски, Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, софийските новомъченици Никола и трима с името Георги, габровските Дамаскин, Лазар, Онуфрий и други.
Има и много светци от български род, чиито имена не знаем. Затова е определена тази неделя за ден на всички български светци - и знайни, и незнайни. Защото вярваме, че те се молят на Бог за всички нас.
Св. мъченица Неделя е родена в семейство на християни в град Никомидия (днес Измит), Мала Азия, източна столица на римския император Диоклетиан.
Родила се в неделния ден, на гръцки наричан Кириаки, т.е. Господен ден, и затова била кръстена така. Когато през XIV век св. патриарх Евтимий съставил житието й, той превел и името й - Неделя.
Тя още от детството си била възпитана като християнка, затова се посветила на Бог и решила цял живот да се запази в безбрачна чистота. Пораснала красива и умна. Много младежи й правели предложение за брак, но тя всички отклонявала с думите, че се е сгодила за Христос и иска да умре девица.
Тогава един младеж от знатно семейство, обиден от нейния отказ, съобщил на Диоклетиан, че цялото семейство на девойката Неделя са християни и не се кланят на езическите богове, нито на обожествявания император. Заточили родителите й в Източна Мала Азия, където те много пострадали заради вярата си в Христос. Неделя първо била убеждавана да пожали младостта и хубостта си, но тя твърдо отговорила: младостта преминава, след нея и хубостта, но аз съм се посветила на вечния живот при Бога. Затова била подложена на жестоки мъчения: били я с волски жили, рязали я по цялото тяло, горили я с огън. Всичко било напразно - Неделя не се огънала.
Христос се явил на мъченицата в затвора и я изцерил от раните ѝ. Накрая я осъдили да бъде обезглавена. На лобното място разрешили на Неделя да се помоли преди смъртта си. След молитвата тя предала душата си на Господ, преди палачът да вдигне меча. Това станало на 7 юли 289 г.
По време на българските царе Асеневци мощите й били пренесени в Търново, столицата на Второто българско царство, но след падането му под османска власт следите им се губят.
В наши дни народният култ към светицата е характерен предимно за Странджа, Сакар, Пирин и Родопите, където наричат празника Света Пресвята, Пресвета Неделя, Къса Неделя, Голяма Неделя, Опална Неделя, Стара Неделя.
Вярва се, че Голямата Неделя е майка на всички недели в годината и в този ден, въпреки че формално не е неделя, не трябва да се подхваща никаква домакинска работа. За празника се месят и раздават пред църквите обредни питки, наречени на светицата.
Неделя е българският превод на гръцкото име Кириакия. Думата произлиза от старобългарския глагол „дѣлати” - правя, трудя се. Така че „неделя” означава „не се трудя” или съответно ден, в който не се работи.
На 7 юли имен ден празнуват всички с имената: Неделя, Неделчо, Недялка, Недялко, Неда, Недьо, Недка, Недко, Нели, Нелина, Ненка, Ненко, Ненчо, Делян, Деляна, Дельо, Делчо.
*Във видеото горе вижте информация за 10 от най-известните манастири в България.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
