Н а 21 януари се празнува Денят на родилната помощ, известен още като Бабинден (по стар стил, по нов празникът е на 8 януари). Българската православна църква почита също преподобния Максим Изповедник и мъченик Неофит.
От 1951 година 21 януари е обявен за Ден на родилната помощ и на акушерките и гинеколозите. Празник, на който общество ни отдава дължимото на всеотдайния и високоотговорен труд на акушер-гинеколозите и акушерките и почита приноса на хората, допринесли за развитието на родилната помощ в България.
Екипът на Първа САГБАЛ „Света София“ ще отбележи празника с ритуала „миене на ръце”. В ритуала ще се включи акушерка със своето бебе, тя стана майка в болницата миналата година. На събитието ще присъстват Йорданка Фандъкова, кмет на Столична община, Дончо Барбалов, заместник-кмет по направление „Финанси и здравеопазване”.
Бабинден е един от големите народни женски празници, посветен на "бабите" - жените, които помагали при раждане на младите булки и невести, които са раждали. Обредността през този ден е подчинена главно на желанието да се засвидетелстват почит и уважение към възрастните жени, които са "бабували" на родилките. Този празник е езически и идва от далечните праславянски времена, но се е запазил и по време на Възраждането е бил изключително почитан. Днес Бабинден губи доста от обредните си обичаи, но пък се празнува от по-възрастните и е свързан с много смях и веселие.
Още преди изгрев слънце майките с деца от една до тригодишна възраст отиват на чешмата да налеят прясна вода. В котлето с водата пускат стрък босилек или здравец. Вземат калъп сапун и една нова кърпа и се отправят към дома на бабата да "полеят". Обредното поливане на бабата-акушерка се извършва под плодно дърво в градината, върху дръвника или отпред на стълбите. Всяка жена подава на бабата сапуна, полива вода да се измие и я дарява с пешкира, който е донесла. След това бабата избърсва мокрите си ръце в полите на невестите – да са плодовити и лесно да раждат. Бабата закичва невестата и с китка здравец, вързана с "мартеничка" - червен и бял конец. Често при поливането бабата хвърля с шепите си вода нагоре и подскача три пъти, като изрича: "Да рипкат децата и да станат бели и червени! Колкото капки, толкоз берекет и здраве!".
След поливането жените даряват бабата с ризи, чорапи, платно, които премятат на дясното рамо. От своя страна, бабата връзва на дясната ръчичка на децата, които е отродила ("хванала") червено и бяло конче със сребърна монета и също им дава чорапки и ризки. После измива лицето на детето, тъй като се вярва, че на Бабинден водата, минала през бабините ръце, притежава пречистваща сила.
В някои райони обичаят е майките да водят на Бабинден децата си при бабата, докато навършат три годинки, за да ги благослови. "Бабата" има и друга важна обредна роля за майката и детето. Още след като завърши раждането тя напълва стомна с вода, потапя в нея китка босилек и я отнася в черквата. Свещеникът освещава водата и благославя бабата. После тя връща "молитвената вода" при родилката, която си мие лицето и сипва по малко в коритото на детето при всяко къпане чак до 40-ия му ден – периодът за пречистване след раждането.
На обяд булките и невестите се събират на празнично угощение в дома на бабата-акушерка. Всяка жена носи прясна погача, баница, варена или печена кокошка и бъклица с ракия или вино. Целува ръка на "бабата" и й подава подноса с храната. Дъщерите и снахите подреждат дълга и богата трапеза, около която сядат всички присъстващи. Започва весело и буйно пиршество, придружено с песни, танци и понякога с твърде пиперливи и разюздани закачки и сценки. Често бабата поставя около врата си наниз от червени чушки и с керемида кади под полите на жените, за да раждат повече деца. Наричанията и припевките имат в повечето случаи сексуален символичен смисъл. След обеда на трапезата у бабата започват да идват и мъжете.
Също така имен ден празнуват всички с имената: Максим, Максимилиан, Неофит.
Преподобният Максим е роден в Цариград в 580 г. Получил отлично образование. С особена любов изучавал философия и станал най-могъщият философски ум на Изтока в своето време. Голямата му слава се дължала на неговата непримирима борба против монотелитската ерес, която признавала в Иисус Христос само една воля - божествената. А като отричали човешкото естество на Богочовека, монотелитите подривали основите на християнството. Затова свети Максим убедено свързал живота си с догматическата борба против монотелитите.
Заради преследвания той напуснал столицата и се отправил на Запад, бил в Египет, в латинска Африка (Картаген) и в Рим. Навсякъде бил радушно приеман, ползвал се с голямо влияние и почит. Успял да напише редица ценни научни трудове в подкрепа на православната вяра. В Цариград обаче имперската и църковната власт поддържали ереста. Затова папа Мартин I и свети Максим били отвлечени, отведени под стража в столицата и осъдени като държавни изменници. Папа Мартин починал в заточение, а свети Максим бил местен от един затвор в друг. След поредните кървави изтезания в Цариград накрая му отрязали езика и отсекли дясната му ръка, за да не може да проповядва и да пише. Този изповедник на вярата починал на 13 август 662 г., на 82 години.
Свети Неофит се родил в град Никея във Витиния (сега Изник в Турция) при управлението на император Диоклетиан. Приел християнството още като младеж, Неофит по време на гонението срещу християните избягал на близката планина Олимп и живял в пещера. Но при поредните езически тържества с жертвоприношения юношата Неофит не се сдържал и отишъл в Никея, за да засвидетелства вярата си и да укрепи преследваните християни. Тогава го заловили и след поредица изтезания го убили с копие в 290 г.
