Д енят на Освобождението на България, 3 март, е национален празник от 1990 г. На 3 март (19 февруари по стар стил) 1878г. е подписан Санстефанският мирен договор между Русия и Османската империя, с който се слага краят на Руско-турската война от 1877-1878 г.
По повод един от най-важните за България празници вижте няколко от най-патриотичните български песни.
„Хубава си, моя горо”
Написано в навечерието на Априлското въстание през 1875 г. от Любен Каравелов, стихотворението и до днес е свидетелство за силата на българския дух от това време. За първи път е публикувано в създаденото с лични средства от Каравелов списание „Знание” и остава под формата на стихотворение почти до началото на XX в.
Композиторът Георги Горанов написва музика към текста. Елегията е възприемана като неофициален химн на гр. Копривщица и на Националния събор на българското народно творчество.
„Моя страна”
„Моя страна”, по-известна като „Моя страна, моя България”, e патриотична песен от 1970 г. на българския поп певец Емил Димитров. Песента е посветена на неговия син – Емил Димитров-младши. Обявена е за „Песен на столетието в България” и „неофициален химн на България”.
Първоначално песента излиза във Франция под името „Моника” – с френски текст и няколко години е хит там. Впоследствие „Моя страна” е била забранена, защото в нея цензурата открива „буржоазно влияние и намеци за емигрантствo”.
„Боят настана”
„Боят настана” е една от най-отличаващите се български патриотични песни. Нейният ритъм кара сърцето на истинския българин да забие учестено и да се докосне до славата и духа на подвига на предците ни. Текстът ѝ е взет от „Панагюрските въстаници” – творба от първата стихосбирка на Иван Вазов – „Пряпорец и гусла”.
„Къде си, вярна ти любов народна”
„Къде си, вярна ти любов народна” е българска възрожденска песен, композирана от Добри Чинтулов през 1863 г. Текстът е публикуван три години по-рано. Заедно със „Стани, стани, юнак балкански” е една от най-популярните български бунтовни песни.
„Тих бял Дунав”
„Тих бял Дунав” е популярна българска маршова песен в чест на Ботевата чета и драматичното ѝ преминаване през р. Дунав с парахода „Радецки”. Създадена е по текст на Иван Вазов и музика на Иван Караджов.
Едноименното стихотворение е написано от Иван Вазов още през 1876 г. Музиката е композирана през 1909 г. от революционера, общественик и учител Иван Караджов, докато е учител по музика в Българската мъжка гимназия в Солун, заради което е преследван от турските власти.
Скоро творбата се превръща в една от най-обичаните български патриотични песни, изпълнявана и като военен марш. Първоначално се изпълнява в 2 мелодии и с изпяване на различни куплети. Оригиналният текст е от 22 куплета.
