С поред легендата древногръцкият математик Архимед лежал във ваната, когато открил принципа на хидростатичното налягане. Решаващият момент настъпил, когато пълната догоре вана преляла - количеството на тази вода отговаряло на телесната маса на Архимед. Това се случило през 255 година пр.н.е., като пак според легендата Архимед с викове "Еврика!" ("Открих!") се впуснал да тича гол по улиците на Сиракуза, предават от DW.
Научни открития благодарение на внезапни прозрения
Векове наред т.нар. епифании - тоест, прозрения, са вдъхновявали множество научни открития. Вероятно най-добре позната е историята за сър Исак Нютон, формулирал закона за гравитацията, след като една ябълка му паднала на главата, докато си почивал под дърво.
Исак Нютон
Сънищата също се оказват благодатна почва за научни открития. Така например Дмитрий Менделеев след три дни напрегнато мислене стигнал до идеята за периодичната таблица именно в съня си. А Аугуст Кекуле открил химическата структура на бензена, докато сънувал змия, захапала собствената си опашка и така образувала затворен кръг с тялото си.
Но това далеч не са единствените състояния, в които се раждат нови идеи - това може да стане и по време на поход в планината или пък, както в случая с Алберт Айнщайн, при пътуване с трамвай в Берн. Именно така той открил своята теория на относителността. А 18 години по-късно, докато чакал на светофар в Лондон, Лео Силард стигнал до идеята за верижната ядрена реакция, респективно за атомната бомба.
Впечатляващото при тези внезапни прозрения е, че великите учени стигат до тях в моменти, в които не са били заети интензивно със своята работа.
Съгласно психологическите теории духът има нужда от фази на отпускане, за да може да поддържа креативността си. При това, естествено, спокойните разходки не са достатъчни, за да се направи откритието на века - сериозната работа и интензивният размисъл си остават решаващи фактори.
Споменатите забележителни открития са били направени от учените едва след като те дълго време са размишлявали над определен въпрос.
Архимед например в продължение на дни си блъскал главата как да измери теглото на златото в короната на Хирон, който му бил поставил тази задача. Решението дошло именно във ваната - заключението, до което стигнал, съзерцавайки тялото си във ваната, той приложил и спрямо короната.
Доколкото е известно, няма тайна рецепта как могат да бъдат постигнати т.нар. епифании. Важна обаче очевидно е комбинацията между интензивна работа и също толкова интензивно отпускане. Но далеч не всяко отпускане се смята за перспективно от научна гледна точка - най-подходящи за целта изглеждат елементарни задачи, които не са скучни и изискват поне минимум внимание. Сред този вид занимания са разходките, плетенето или взимането на душ.
Експертите са на мнение, че движенията, които се повтарят, мислите, които витаят, са важна подкрепа за нашия дух - защото ни помагат да свържем отделните идеи. Това важи например за разходките, за които Аристотел и Ницше казват, че са най-доброто време за мислене.
Епифаниите не се отнасят само до научните открития - всички ние стигаме от време на време до прозрения за нашия собствен живот. Може да сме в супермаркета или под душа и изведнъж да ни дойде важно прозрение или идея, която е в състояние да промени живота ни.
Психолози като Карл Юнг и Кристофър Болас имат обяснение за това явление. Юнг например описва т.нар. епифании като комуникация между подсъзнателното и съзнателното. Болас пък определя епифаниите като неща, които знаем дълбоко в подсъзнанието си и за които преди това сме мислили несъзнателно. Накратко - редки моменти, в които подсъзнателното прониква в съзнателното.
Тези феномени не са планирани - появяват се изведнъж и от нищото. И са напълно извън нашия контрол - не можем да предизвикаме епифаниите съзнателно. Една от основните цели на психотерапията се състои в това да се научим как да позволим на подсъзнателното да достигне до нашето съзнателно мислене. Според Юнг това означава да се откажем от контрола на нашето его върху подсъзнанието ни.
Каквато и да е причината, комбинацията от интензивно мислене и подследващо отпускане вероятно е най-добрият път да влезем в контакт с нашето подсъзнание - или пък да постигнем следващия голям пробив. Еврика!
