А лберт Айнщайн често е определян като най-значимия физик на миналия век.
Неговата обща теория на относителността променя начина, по който учените гледат на заобикалящия ни свят, завинаги.
Революционните трудове на Айнщайн служат като трамплин, който отвежда физиката на Вселената до нови висини.
На днешната дата преди 104 г. немският физик изпраща своя завършен труд, подготвян в продължение на няколко години, който днес познаваме като Обща теория на относителността или ОТО, до научното списание „Annalen der Physik”.
Макар и днес да е смятана за една от най-революционните идеи в света на науката, в началото теорията на Айнщайн е подложена на редица критики.
Минава време, докато консервативните членове на научни организации из целия свят признаят приноса на ОТО към теоретичната и експериментална физика.
Специалната теория на относителността
Общата теория на относителността със сигурност е най-популярният научен труд на Айнщайн, но е важно да споменем неговата предистория.
Преди разработването на ОТО немският физик публикува своята специална теория на относителността.
Това се случва през 1905 г. Чрез специалната теория на относителността Айнщайн формулира и описва поведението на инерциални отправни системи, при които скоростта на светлината е постоянна и непроменяща се, независимо от състоянието на движение на нейния източник.
Разработвайки специалната теория на относителността, Айнщайн въвежда нови разбирания за измеренията време и пространство, като ги обединява в единен математически модел – пространство-време.
От специалната теория на относителността разбираме, че времето не е константа, а относително измерение.
Заедно с публикуването на специалната теория на относителността Айнщайн излага редица следствия като скъсяването на дължините, забавянето на времето и относителността на едновременността, които доказват, че времето е относително и различно в зависимост от състоянието на наблюдателя.
Има неща обаче, които остават неизяснени при специалната теория на относителността.
#Physics #Blog
— Prakhar Maurya (@mprakhar1729) March 19, 2020
Newton's theory of #GRAVITY works very well mathematically. But this theory has some problems. It is inconsistent with @AlbertEinstein' Special Theory of #Relativity.
Read my new blog where I have discussed about this in more detail: https://t.co/LSDFaee6y4 pic.twitter.com/gRzUsYwYdS
Тъй като при нея се описват следствията и връзките единствено при константата скорост на светлината, научното общество започва да се чуди какви биха били закономерностите, когато скоростта е променлива.
На този въпрос Айнщайн отговаря с общата теория на относителността.
Защо общата теория на относителността е толкова важна?
Общата теория на относителността обединява характеристиките на специалната теория на относителността и закона за всеобщото привличане на Нютон.
Законът за всеобщото привличане на Исак Нютон, който е част от областта на класическата механика, описва гравитационното взаимодействие между две масивни тела.
Общата теория на относителността на Айнщайн се заема именно с дефинирането на гравитацията. ОТО описва гравитацията като геометрично свойство на пространство-времето.
Немският физик представя гравитацията като изкривяване на пространство-времето, което е различно в зависимост от характеристиките на съответния обект (количеството материя и енергия).
Изкривяването на пространство-времето от обектите предопределя гравитационното привличане помежду им.
‘Measuring the self-similar sequence of mirrored 'photon subrings' encircling the black hole would allow a completely novel, precision test of Einstein's theory of General Relativity in the region very close to the black hole's event-horizon.’https://t.co/Y6BO6IQhi0
— George Shiber (@GeorgeShiber) March 19, 2020
Beautiful! pic.twitter.com/9r8aefrbVg
Предвижданията на общата теория на относителността са доказани експериментално неведнъж. Въпреки това обаче в нея все още има редица неизвестни.
През последното столетие учените се опитват да съчетаят принципите на ОТО и квантовата механика (която се занимава с физиката на елементарните частици), за да създадат общовалидна теория за функционирането на Вселената, която често хипотетично е наричана теория на всичко.
Общата теория на относителността има изключително голямо значение за развитието на астрофизиката.
A black hole is a region of spacetime exhibiting gravitational acceleration so strong that nothing—no particles or even electromagnetic radiation such as light—can escape from it. The theory of general relativity predicts that a sufficiently compact mass can deform spacetime t pic.twitter.com/yI9Tjth3XY
— same Salman (@sameSalman2) March 14, 2020
Макар самият Айнщайн да не приема възможността за съществуването на черни дупки, която бива подсказана от собствената му теория, само преди година за пръв път експериментално бе доказано съществуването на тези мистични космически обекти.
През 2019 г. екип от международни учени успя за пръв път в историята да заснеме черна дупка.
ОТО предсказва и за съществуването гравитационни вълни, което също бе доказано експериментално през 2016 г., когато от обсерваторията LIGO обявиха, че са регистрирали гравитационни вълни за пръв път в историята на науката.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още любопитно съдържание от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
криза, която тихо расте" />
