В секи сигурно е попадал в ситуация, където осъзнава, че чувствата му вече не са същите. Това много често се случва, когато гоним известно време обекта на обожанието ни и в един момент той отговори на чувствата ни. Ами сега? Какво следва?
Никол Филип, 30-годишен от Орландо, Флорида, забелязва модел в живота си, когато се среща с хора.
"Преди да започна връзка, много бързо отписвам хората", казва тя пред HuffPost. "Когато някой се интересува много от мен, това ме отблъсква. Предпочитам бавното влюбване, защото бързата романтика активира моята "борба или изчезване", а аз обикновено избирам да изчезна".
Това е често срещан опит. Влюбвате се в някого, но когато той ви отвърне с взаимност, бързо губите интерес.
За Джаз Мелъди, на 27 години, от Лос Анджелис, това чувство е осезаемо.
"Преди да успея да излекувам частите от себе си, които отхвърляха интимността, усилено преследвах романтични връзки", казва тя. "Но щом те започнаха да се задълбочават, усещах как тялото ми физически ги отхвърля."
Посредством терапията Филип и Мелъди успяват да установят, че това поведение произтича от техните стилове на привързаност.
"Стилът на привързаност" се отнася до начина, по който човек се отнася към другите в интимни и платонични отношения. Обикновено оформени от взаимоотношенията ни с родителите и ранните ни възпитатели, стиловете на привързаност се разделят на четири категории: сигурен, избягващ, тревожен и неорганизиран.
Сигурният стил на привързаност позволява на хората да поставят граници и да се чувстват стабилни, сигурни и удовлетворени във взаимоотношенията си. От друга страна, хората с избягващ, тревожен и дезорганизиран стил на привързаност не се чувстват сигурни във взаимоотношенията си. Те се притесняват да се доверяват на хората и са склонни да дават приоритет на независимостта. В резултат на това несигурният стил на привързаност може да накара някого да не желае да влезе във връзка - оттам и онова чувство на отдръпване, когато чувствата са взаимни.
Това е нещо, което психологът Шаурия Гахлават вижда в частната си практика постоянно.
"Ние губим интерес, когато придобием власт, а когато някой признае, че ни харесва, точно това чувстваме", казва Гахлават. "Отказваме се от упоритата работа и това не е достатъчно предизвикателство, така че понякога чувстваме: "Аз постигнах това! Какво следва?"
Проучване на Южния методистки университет от 2020 г. установява, че просто познаването на вашия стил на привързаност и осъзнаването на всички тревожни или избягващи качества, които може да имате, може да ви помогне да станете по-сигурни във взаимоотношенията си.
Такъв е случаят с Мелъди. "Осъзнах, че изпитвам както тревожната, така и избягващата страна на стиловете на привързаност", казва тя. "След като прочетох описанието на дезорганизирания стил на привързаност, имах чувството, че за първи път виждам себе си и всичките си черти."
Попитахме експерти за това как несигурната привързаност може да пречи на взаимоотношенията ви и как да развиете сигурен стил на привързаност занапред.
Несигурна привързаност във взаимоотношенията
Тревожните, избягващите и неорганизираните стилове на привързаност се припокриват по някои начини и се различават по други. Хората с тревожен стил на привързаност имат високи нива на тревожност преди да влязат във връзка и са склонни да се страхуват от отхвърляне.
"Тревожно привързаният човек може да чувства, че няма да се справи добре във връзката, че връзката няма да продължи дълго, че няма да бъде достатъчно добър или че човекът може да загуби интерес към него по-късно", казва Гахлават.
Това може да се прояви в желанието за "високи нива на интимност, често да се притесняват за чувствата на партньора си и да търсят увереност", каза тя.
Хората, които имат избягващ стил на привързаност, могат да изпитват страх от обвързване и да демонстрират пълно оттегляне от взаимоотношенията. Те също така могат да желаят независимост и да имат силно чувство за самостоятелност. В резултат на това те се опитват да се дистанцират от другите хора, за да избегнат разочарования.
"Хората с избягващ стил на привързаност могат да имат трудности с емоционалната близост и да се чувстват неудобно от уязвимостта, която идва с признаването или получаването на чувства", казва Гахлават. "Ако човек с избягващ стил на привързаност се сблъска с романтичните чувства на някой друг, той може инстинктивно да се оттегли или да се колебае дали да отвърне на чувствата поради страха си да не бъде погълнат или да загуби чувството си за автономност."
Дезорганизираните, или пренебрежителни и страхови стилове на привързаност, се характеризират с ниски нива на емоционална уязвимост и интензивност, малка зависимост от партньора и по-голямо нежелание за споделяне на лична информация.
"Поведението им във взаимоотношенията може да бъде непредсказуемо и хаотично", казва пред HuffPost Кристин Тейлър, лицензиран професионален консултант и терапевт по взаимоотношенията.
Хората с този стил "могат да проявяват едновременно или в бързо редуване както тревожно, така и избягващо поведение", казва Гахлават. "Например те могат да търсят близост с партньора си, но след това рязко да се отдръпнат или да проявят агресивни или страховити реакции, когато се приближат."
Важно е да се отбележи, че различните стилове на привързаност могат да се преплитат и хората могат да проявяват различни качества и поведение в рамките на своите взаимоотношения.
"Стиловете на привързаност не са фиксирани или взаимно изключващи се категории", казва Гахлават. "Индивидите могат да проявяват различна степен както на тревожни, така и на избягващи тенденции, а стиловете им на привързаност могат да варират в различни взаимоотношения или контексти."
От друга страна, сигурно привързаните възрастни са способни както да се доверяват на другите, така и да бъдат самодостатъчни. Те се чувстват комфортно в интимността и са способни да съобщават границите в една връзка.
"Те са склонни лесно да се свързват с другите и се чувстват комфортно да бъдат уязвими и близки", казва Тейлър пред HuffPost. "Те са по-доверчиви и са в състояние да комуникират ефективно своите нужди".
Как да развием сигурна привързаност
Ако забележите модел на отдръпване, след като някой ви хареса, не забравяйте, че тези навици не са вечни.
"Важно е да се отбележи, че стиловете на привързаност не са фиксирани или абсолютни черти; те могат да бъдат повлияни от различни фактори и могат да се променят с течение на времето с личното израстване и преживявания", казва Гахлават. "Освен това в рамките на стиловете на привързаност съществуват индивидуални различия и не всички хора с един и същи стил ще реагират по един и същи начин."
За да създадете по-сигурна привързаност, може да е полезно да намерите терапевт, ако имате възможност, който да ви помогне да работите върху вредни поведения като оттегляне от връзки, независимо дали те са интимни или платонични.
"Важно е да се задълбочите, да размишлявате върху миналото си, за да разберете защо се чувствате тревожни, избягващи и несигурни", казва Гахлават. "Преработването на взаимоотношенията ви като дете и тийнейджър е важно, за да сте наясно какво се отнася до днешния ден, до настоящата ви връзка, и какво е багаж от миналото."
Може да изглежда нелогично, но Гахлават препоръчва да обсъждате чувствата си с човека, с когото се срещате, когато те се появят.
"Изграждайте доверие постепенно, бъдете надеждни, последователни и честни, защото доверието е в основата на сигурните взаимоотношения", казва тя. "Ако се чувствате тревожни, обсъдете това с него. Ако чувствате, че се движите твърде бързо, говорете за това".
Освен това задаването на въпроси, докато сте във връзка, може да бъде полезно. Тейлър предложи да си задавате въпроси като например: "Мисълта, че ще бъда уязвим с партньора си, кара ли ме да се тревожа? Страхувам ли се да се сближа твърде много емоционално? Склонна ли съм да отблъсквам партньора си? Ревнувам ли лесно? Имам ли нужда от много уверения, дори когато знам, че партньорът ми ме обича?"
Терапията помага на Филипа да идентифицира факторите, които я карат да напуска връзките си, за да може да коригира курса си.
"В момента, в който [човекът, с когото се срещам] каже нещо, което не ми харесва, аз приключвам с него", казва тя. "Понякога това е оправдано, но се опитвам да проуча внимателно мотивите си да приключвам с хората. Сега разговарям с терапевта си за нещата, които съм забелязала и които ме карат да спра да говоря с даден романтичен интерес, като вътрешна проверка, за да съм сигурна, че не приключвам нещата с цел да избегна близка връзка.
