А ко някога сте пропуснали деня за пране и сте били принудени да отидете във фитнеса с резервния си спортен екип, знаете, че когато става въпрос за миризма, не всички материи са еднакви. Но защо точно това е така, не се знаеше - досега.
"Въпреки че знаем, че полиестерът мирише повече, след като се носи до потни подмишници, в сравнение с памучните тениски, досега не сме знаели защо", казва Рейчъл Маккуин, учен в областта на облеклото и текстила във Факултета по селскостопански, биологични и екологични науки в Университета на Алберта и първи автор на нова статия, изследваща това явление, в изявление от тази седмица.
За да изследват миризмата, Маккуин и колегите ѝ се заемат да имитират ефекта от физическите упражнения върху различни видове тъкани. Първо ги накисват в бутилка, пълна с разтвор на симулирана пот, която разклащат енергично в продължение на няколко минути, преди да я оставят настрана за половин час. След това тъканта е извадена от течността, дехидратирана е малко и е оставена отново, за да се даде време на частиците миризма да проникнат.
След това измерват колко е разтеглив платът. Просто да се даде на всеки от изследователите да помирише и да ги оцени с десет точки нямаше да е достатъчно, затова екипът се обърна към техника, наречена масспектрометрия - начин за измерване на съотношението маса-заряд на йоните в дадена проба. Ако това не ви говори много, не се притеснявайте: можете да си го представите като високотехнологичен научен нос, способен да определя миризмите във въздуха в реално време.
Резултатите показват ясна картина. Тъканите, изработени от целулоза - т.е. естествени влакна от растения, като памук, лен или коноп - абсорбират и отделят по-малки количества от миризливите съединения. От друга страна, синтетичните влакна като полиестер, както и вълната, поемат повече от миризмата - и също така отделят повече.
За да разберем защо това е така, трябва да разгледаме съставките на потта. Очевидно е, че тя е предимно вода, но съдържа и маслени съединения, всъщност именно там се образува миризмата.
И в зависимост от конкретния химичен състав на влакната тези масла могат да си взаимодействат по различен начин.
"Докато влаголюбивите целулозни влакна като памук и вискоза абсорбират повече вода от потта, отколкото полиестерът, полиестерът не иска да абсорбира водата", обяснява Маккуин.
"Той е по-маслолюбив и поглъща повече от ароматизаторите, които не се разтварят във вода, и повече от маслените съединения, които по-късно също могат да се разпаднат и да станат миризливи", казва още Маккуин.
По-миризливите тъкани обаче не са само лоши новини. Поне при найлона и вълната това по-голямо отделяне на миризливи частици всъщност не продължи толкова дълго - разбира се, в началото те миришеха по-силно от памучните си събратя, но след 24 часа миризмата се разсея значително.
"Това ни подсказва, че докато полиестерът все още трябва да се пере, за дрехите от найлон и вълна хората може да са в състояние да ги освежат, като просто ги проветряват, вместо да ги перат всеки път", посочва Маккуин.
Но макар че повечето от тъканите имаха поне някакво похвално качество по отношение на миризмата, имаше един ясен губещ в теста за миризма: полиестерът.
"Дори и с някои от твърденията за борба с неприятните миризми върху етикетите на някои дрехи, може да искате да бъдете предпазливи. Ако свойството против миризми се дължи на антимикробно средство, то може да не е толкова ефективно, колкото си мислите, защото има и друг механизъм, който е свързан с химията на влакната и взаимодействието с миризмите", каза Маккуин.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
