В древен гроб в днешна северозападна Аржентина човек е бил погребан с кучешки другар - но според ново изследване този приятел не е бил куче.
(Във видеото може да научите повече за: Лисица успя да открадне телефона на горски спасител)
В погребението е намерен скелетът на животно, което някога може би се е конкурирало с кучетата за човешка обич - лисица.
Хората и кучетата имат дълга история. Връзката между двата вида е на десетки хиляди години. Въпреки това нов анализ на доказателства от погребение в Патагон, датиращо отпреди около 1500 години, загатва за подобна тясна връзка между ловец-събирач в южната част на Южна Америка и големия изчезнал вид лисица Dusicyon avus.
Foxes were once humans' best friends, study says https://t.co/Zny8xMDhpQ
— CTV News (@CTVNews) April 11, 2024
"Първоначално археолозите откриват почти пълния скелет на D. avus, погребан заедно с човешки в северна Патагония през 1991 г. По костите не е имало следи от наранявания, така че лисицата не е била изядена", казва д-р Офели Лебрасюр, изследовател от изследователската мрежа Wellcome Trust Palaeogenomics and Bio-Archaeology Research Network в Училището по археология към Оксфордския университет в Обединеното кралство.
Задълбоченият анализ на древна ДНК и радиовъглеродното датиране потвърждават вида и възрастта на лисицата, а изследването на колагена в останките на лисицата разкрива, че тя се е хранила със същата храна като тази група хора. Заедно с разположението на скелета в гроба, диетата на животното подсказва, че лисицата е била опитомена и може да е била отглеждана като домашен любимец, съобщават учените в сряда в списание Royal Society Open Science.
Откритието се прибавя към нарастващия брой доказателства от погребения на други континенти, които показват, че отделни лисици са били опитомявани от хората и са имали обща връзка, основана на другарството.
Лисицата и обществото на ловците-събирачи
D.avus е живял от плейстоценската епоха (преди около 2,6 милиона до 11 700 години) до холоцена, като е изчезнал преди около 500 години. Бил е с размерите на съвременната немска овчарка, но далеч по-малко едър, с тегло до 33 фунта (15 кг).
"Като цяло Dusicyon avus се храни с месоядна храна", казва Лебрасер, който ръководи проучването заедно с д-р Синтия Абона, изследовател от Националния съвет за научни и технически изследвания на Аржентина.
Но когато учените изследват скелета на лисицата от погребението, те установяват, че диетата ѝ е по-малко месоядна от очакваното и повече прилича на диетата на хората.
"Това предполага, че или общността я е хранила, или тя е била около общността и се е хранила с кухненските отпадъци. Tова би подсказало, че има по-близка връзка и интеграция на канида в обществото", споделя Лебрасер.
"Представата за лисиците като домашни любимци в Южна Америка съвпада с данните от други погребения на лисици в Европа и Азия", казва д-р Аурора Грандал-д'Англаде, палеобиолог от Университета да Коруня в Испания.
Грандал-д'Англаде. която не е участвала в новото изследване, преди това е описала гробове от бронзовата епоха на Иберийския полуостров, които включват десетки кучета и четири лисици, погребани заедно с хора. Изследователите откриват, че лисиците са били подредени подобно на кучетата, което предполага, че те също са били спътници на хората.
"Няма причина, поради която лисиците да не могат да бъдат опитомени. Знаем, че хората в много напълно различни общества често отглеждат домашни животни (не само кучета, но и например маймуни, птици, влечуги) просто като животни компаньони. Когато се разглеждат в тази светлина, се появяват все повече обекти, в които лисиците изглежда са играли ролята на домашни животни", казва Грандал-д'Англаде в имейл до CNN.
Намирането на D.avus в човешки гроб е изненадващо и по друга причина - макар че някога видът е бил широко разпространен в южната част на Южна Америка, досега той не е бил познат в тази част на Патагония. Ловците-събирачи, които са живели в този регион, обикновено са се придвижвали в радиус от около 44 мили (70 км), така че вероятно са срещали дружелюбната лисица в рамките на този радиус, според проучването.
"Лисицата Dusicyon avus трябва да е била част от близката околност, за да може да се интегрира в общността", допълва Лебрасер.
Какво разкриват погребенията на лисици за "най-добрия приятел на човека
Анализът хвърля светлина и върху това какво е довело лисиците до изчезване - или по-скоро какво не е. Една от хипотезите предполага, че лисиците са се кръстосвали с кучетата, които европейските колонизатори са внесли в Южна Америка, и това кръстосване в крайна сметка е довело до изчезване на лисиците. Но ДНК на лисиците разказва друга история, съобщават авторите на изследването.
"Въз основа на това, което успяхме да възстановим, и на техниката, която разработихме в Оксфорд преди няколко години, успяхме да предположим, че хибридизацията между домашните кучета и Dusicyon avus не би била в състояние да доведе до плодовито потомство", каза Лебрасер.
Все пак е възможно кучетата да не са напълно невинни за намаляването на лисиците.
"С подобна на D. avus диета кучетата може да са допринесли за по-бързото изчезване на лисиците, като са ги изпреварили. Кучетата също така може да са пренасяли и предавали болести, които са разболявали лисиците", добавя Лебрасер.
Включва се отново и Грандал-д'Англад като споделя, че експертите често обясняват опитомяването на кучетата като нещо, което се е случило, защото хората са осъзнали, че могат да използват кучетата като ловци или пастири. Но скелетът на D. avus в Каняда Сека и други погребения на лисици подсказват, че не е било необходимо животното да бъде полезен работник, за да бъде отглеждано от хората - то е можело просто да бъде приятел.
"Разпространението на каниди от различни видове в близки отношения с хората сякаш показва, че по принцип това са били отношения на привързаност, на другарство. Фактът, че ги откриваме в толкова много различни общества и на различни континенти, показва, че отглеждането на животни за другарство, а не само като работни или месни животни, е наследствена черта на хората", казва Грандал-д'Англаде.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
