Енчо Керязов: С цирка сбъднах детската си мечта

С ветовноизвестният цирков акробат Енчо Керязов, прославил страната ни в целия свят, за седма поредна година организира грандиозния благотворителен спектакъл "Нощ на звездите". Събитието ще се състои на 17 март в зала "Арена Армеец", а подготовката за него тече с пълна сила.

Броени дни преди концерта потърсихме Енчо, за да разберем повече за това какво ще види публиката тази година.

Къде живее акробатът сега, как минава един негов ден, за какво мечтае и от какво се страхува, разберете от интервюто с него на Венелина Стоянова за Vesti.bg

- Спомняте ли си как дойде идеята за създаването на това събитие и кое според Вас го прави толкова успешно вече седем години?

- Първо, идеята дойде от кмета на град Ямбол Георги Славов. Той искаше да направи коледно тържество в общината. Свърза се с мен и ми предложи да наградя деца от Ямбол, които са постигнали успехи в образованието и в спорта. Разбира се, веднага приех, взех подаръци на децата, но поради финансови причини събитието така и не се състоя. Въпреки това остана възможността да раздам наградите и грамотите, но при липса на събитие, камери, публика ми беше ясно, че тези деца няма как нито да ги впечатлим, нито да ги вдъхновим, за да продължават да правят това, в което са най-добри. И от там дойде идеята да се направи събитие. 

Разбира се, "Нощ на звездите" няма нищо общо с първоначалната идея: нямаше циркови номера – съвсем друг тип инициатива беше. И за да може всичко да минава по нормален и официално установен начин беше създадена и фондацията "Енчо Керязов". 

Шоуто е изключително грандиозно. Ако съпоставим някое шоу в Мулен Руж и Лидо в Париж, Солей, в Лас Вегас – мога да се обзаложа, че публиката на тези места не е виждала в програмата повече от един призьор от Монте Карло, а тази година българската публика ще види шестима призьори на едно място. Изключително големи имена в цирковото изкуство, събрани на една сцена. Съвсем отговорно мога да заявя, че такова нещо не може да се види никъде по света.

Защо е успешно... Много просто ще го обясня. 

Идеята е много благородна и привлича много свестни хора, които ми помагат. Прилагам едно единствено правило, което спазвах много стриктно като артист и сега го спазвам още от първата „Нощ на звездите”: Никога не лъжи публиката! Напротив, давай повече, отколкото зрителите очакват.

1. Не излизам от вкъщи без... телефона.

2. Като дете си мечтаех... за цирк

3. Искам някой ден... всички българи от чужбина да се върнат в България.

- Какви екстремни неща ще види тази година публиката?

- Много по-лесно ще ми е да кажа кое няма да е екстремно, защото екстремните неща ще бъдат много. Ще ви изброя няколко без да ги степенувам по сложност, защото няма да мога.

Атуро Пузло ще направи задно салто вълна back flip waif с мотор, прелитащ 18-метрова сцена с 60 музиканти на нея.

Григорий Лобко ще направи опит за нов рекорд на Гинес – тройно салто с ролер скейт.

Фреди Нок, притежател на 22 световни рекорда, ще премине по опънато въже над цялото игрално поле без никакви предпазни средства.

Няма как да не споменем и Христо Мутафчиев, който ще застане като жива мишена с ябълка на главата. Това, което ще направи Мутафчиев граничи с лудост.

- За спектакъла Вие събирате участници от над 10 държави? Кое е най-трудното в организацията на такова събитие и кое Ви мотивира да продължавате да го правите толкова години?

- Изключително сложно е да организираш едно толкова голямо събитие. Говорим за номинации, кандидатстване на деца от цяла България, които са постигнали сериозни успехи в това, с което се занимават. Те очакват да бъдат оценени достойно. Трябва да имаме формуляри, точкова система, за да бъде всичко възможно най-обективно. Трябва да имаме комисия във всяка една категория, и то от хора, на които имаме доверие. Те трябва да са достатъчно компетентни как да правят своя избор.

Тази година имаме на 400 подадени кандидатури. Децата имат уникални постижения, да селектираме само три от тях е изключително трудно. Това е едната страна на монетата.

От друга страна, имаме един грандиозен спектакъл, който се прави в името на тези деца. Събираме се плеяда от изключителни имена в цирковото изкуство и не само. Тук идва и един друг момент – трябва да подберем точните номера, които биха се вписали най-добре в зала „Арена Армеец“, защото това е една огромна сцена.

Хората, които участват, трябва да бъдат мои много добри познати, защото иначе няма как да дойдат тук. Тези хора са страшно ангажирани, те трябва да си освободят ангажиментите, ако имат такива. Аз например съм зает до 2021 г. и в момента, ако ми посочите дата – мога да кажа в колко часа имам представление и къде. 

Виждам, че все повече кандидатури от деца се подават, все повече хора се искат да ни помагат с подготовката, все по-голяма публика идва на събитието - това показва, че сме в правилната посока и няма как да не ме мотивира.

4. Любимата ми закуска е... еклери.

5. Страхувам се... от простаци.

- Израснали сте в семейство на учители, как се зароди интересът към акробатиката и цирковото изкуство?

- Всичко започнало с това, че моите родители са ме завели на цирк. Изключително много съм се впечатлил от акробатите и от техните умения. След този случай буквално в спалнята на майка ми и баща ми, на леглото съм започнал да скачам и да се опитвам да правя номера като тези, които съм видял.

После дядо ми направил лост, на който самостоятелно да изпробвам различни неща. След това съм се разболял и майка ми решила да ме запише на спорт, за да ми укрепне имунната система. И тъй като е било зима, за да не е по стадиони или някаква активност навън – тя ме е записала на акробатика. 

С работата си в цирка осъществих детската си мечта. Исках да тренирам акробатика, за да стана цирков артист.

6. Ненавиждам... лъжата.

7. За последно плаках... преди два месеца.

8. Никога не бих... изложил децата си на опасност.

- Помните ли първия си номер в цирка? Какво си мислехте в онзи момент?

- За първи път със собствения си номер – ако може въобще да се нарече номер – беше в Свиленград на празника на града. Бях ужасно притеснен, мислех си, че от това се решаваше съдбата ми.

- Кой е бил най-големият Ви повод на гордост досега?

- Безспорно това е, когато спечелих Сребърния Клоун в Монте Карло.

- Можете ли да споделите на нашите читатели някой комичен момент, случил се по време на представление?

- Сега се смея от сърце на много от моментите в миналото, които тогава никак не са ми били смешни. Най-смешният, когато чух публиката да се смее дори повече, отколкото на клоуна, в Кралския театър в Амстердам. Тогава още в съвсем началото на моето изпълнение при разтваряне на краката ми се скъса панталона. Публиката се смееше с глас, а аз се чудех да продължа, или да се прибера обратно. Реших, че по-зле няма как да стане и продължих. Хората накрая ме изпратиха с аплодисменти. Мисля си, че това беше заради куража да продължа въпреки всичко.

9. В свободното си време обичам... да играя тенис.

10.  Най-краткият виц, който знам, е... Жена праща мъжа си за ориз и кола го прегазва. Съседка я пита как се чувства, а тя отговаря: "Е как да се чувствам много зле, сега трябва да мисля нещо с картофи".

- Къде живеете сега и как минава един ден на Енчо Керязов?

- От няколко месеца живея и работя в Париж. Денят ми е изцяло е ангажиран със събитието, което организираме с фондацията в България. Старая се да поддържам и нивото на моята работа, защото очакванията към всеки артист тук са големи, особено ако си в завършващата част на шоуто. Ако трябва да съм честен трудно се справям, защото цялата ми енергия е съсредоточена в организацията за спектакъла.

- Ако трябва да опишете живота си с една дума, коя ще бъде тя?

- Забавление.

Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.

За още любопитно съдържание последвайте страницата ни в Instagram.