Д нес се навършват 103 години от смъртта на големия български писател Иван Вазов. Спечелил си още приживе прозвището "патриарх на българската литература", но в неговата биография има една изненадваща история.
Баща му Минчо Вазов, средно заможен търговец, настоява синът да наследи занаята му, но бъдещият поет отрано е увлечен от литературата. Изучава руски, френски, а по-късно - румънски и немски език, пише стихове, пребивава сред българската емиграция в Румъния, където се среща с Христо Ботев и други революционери. По време на Руско-турската война (1877-1878 г.) е писар в Свищов при губернатора Найден Геров.
След Освобождението е назначен за председател на Окръжния съд в Берковица - от март 1879 до 18 септември 1880 г.
За година и половина той успява да издаде две смъртни присъди.
Първата е срещу подпалвача на Чипровския манастир "Св. Иван Рилски". Той обаче избягва въжето - хваща го амнистия.
Вторият осъден на смърт "съгласно с духа на чл. 170 от Отоманский наказателен законник" обаче е екзекутиран най-безмилостно край берковската река. Това е кучето на Михал Първанов, разкъсало и тежко изпохапало ярета и агнета от чуждо стадо.
Кучето на Михал пазел пчелина му в село Костенци. За кошерите и кучето се грижел Георги. Вместо да пази меда от мечки, кучето се вмъкнало в стадото на Еленко и убило 7 ярета и 8 агнета. Други 4 били тежко ранени. Покъртен от трагедията, Еленко се явява пред съда. Председателят Вазов носи бляскава униформа на Темида – черен редингот със златни еполети и лъскави копчета. На левия хълбок е препасал шпага, разкрива "Труд".
Поетът изслушва тъжителя и образува углавно дело №123/1880 г. срещу кучето убиец. Вазов командирова подчинения си Герасим Истатиев да огледа мястото на престъплението. След инспекцията Герасим докладва пред съда:
„Според изпита, който направих от околните овчари и от пчелинджията на Михал Първанов, узнах, че действително кучето на Михал Първанов, което стои на пчелина му, е изяло на Еленко Атанасов 7 ярета и 8 агнета и 4 останали още живи, но ще умрат и те понеже кучето ги е давило, и самичкий пчелинджия каза, че това куче и по-предишний ден изяло една овца.“
През 1896 г. дипломираният юрист Алеко Константинов попада на делото и задава няколко съвсем законни питания към Вазовата присъда: "Как е била връчена призовката на кучето, защо не са разпитани в качество на свидетели потърпевшите ярета, които са останали живи - може би щеше да се установи, че кучето не е действало предумишлено, сиреч с предварително изработен план, а под влияние на раздражение и в такъв случай нямаше да се накаже съгласно с духа на чл. 170, а щеше да бъде осъдено на 15-годишен затвор в окови, с лишение от граждански и политически права..."
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
