Древните славянски ритуали, свързани със смъртта

В годините на най-голямата си сила през VI и VII век славяните заемали област от Балканите до полуостров Ютландия на север и от река Волга на изток, до река Елба на запад.

Въпреки различните езици, които говорели и регионалните различия между отделните племена, всички те споделяли сходни обичаи, обреди и вярвания.

Християнството, сблъсъците и съюзите с други народи култури са заличили много от древните славянски традиции, но въпреки това отглас от миналото остава жив и до днес.

Славяните почитали природата и живота, но се отнасяли с уважение и страх и към смъртта.

Смятало се, че след като човек умре, душата му отивала в страната на вечното щастие – Навия, където властвал Велес. Духът обаче се връщал сред живите няколко пъти през годината и трябвало да бъде приеман и изпращан с подходящите обреди.

Празник е, най-странните български обичаи, имен ден могат да празнуват...

Понякога мъртвите можели да помагат на живите срещу приношения като храни и напитки.

В дните, когато душите се връщали, на гробищата се палели огньове, а на кръстопътищата се поставяли издялани парчета дърво, които сочели обратния път към отвъдния свят.

С приемането на християнството тези ритуали били ограничени, но и сега в повечето страни от Централна и Източна Европа се празнуват така наречените задушници.

Телата на умрелите славяни обикновено били изнасяни през прозореца, а на прага на дома на починалия се поставяла брадва, за да не се върнела душата му обратно.

Изграждането на гробища край реки или езера осигурявало допълнителна защита на живите, тъй като се смятало, че течащата вода е естествена бариера за духовете.

Защо ядем агнешко на Великден

Телата на мъртвите били грижливо измивани, обличали ги в празнични дрехи, с бижута и понякога дори с оръжия, и след това ги увивали в бяло платно. После, в предхристиянските времена ги изгаряли, като се смятало, че пречистващата сила на огъня помагала на душите им да достигнат Навия.

Пепелта се поставяла в затворени съдове, които се заравяли пред прага на дома. Смятало се, че така мъртвите щели да пазят къщата от зли сили и гости.

Славяните вярвали и в прераждането. Те си представяли света като огромно дърво, в корените на което се криела вълшебна змия, а в короната му птиците намирали убежище през зимата.

Непознатите викинги

Душите се връщали в телата на новородените с помощта на щъркели и пойни птици през пролетта и лятото и носени от гарвани през есента и зимата.

В България и на други места тези вярвания се смесили с традициите на номадските народи. Древните българи връщали душите на мъртвите в отвъдното с приношения и запалване на огньове над гробовете.

Връзката между птиците и душите в славянския фолклор се вижда ясно и от конкретни обичаи. Ако птица кацнела на къщата или чукала с клюна по вратата или капаците на прозорците, трябвало да се прогони незабавно. Считало се, че това е много лоша поличба.

Също така се вярвало, че ако човек чуе гарван три пъти преди разсъмване, това било знак за бъдеща смърт.

Според древните славяни имало два вида смърт. Те дори си пожелавали „добра” смърт, което означавало човек да почине спокойно, когато му дойде времето, сред близки хора. Смъртта обаче можело да бъде и „лоша” – в резултат на насилие или болест.

Мъртвите, починали от „лоша” смърт, не можели да преминат в отвъдния свят и често ставали зли сили, наречени бесове, под властта на богинята на зимата и смъртта Мора. За да успокоят изтерзаните души и да им помогнат да стигнат Навия, славяните изпълнявали специални ритуални действия. Повечето от тях били свързани с различни приношения, които трябвало да осигурят на прокълнатия дух дял от земните благини. Така че се правели символични пирове и дори сватби.

Едно от най-разпространените славянски поверия било това за „вървящия покойник”. Умрял, който изглеждал като живите и вършел злини. Неспокойните души можели да приемат още различни форми. От тази на домовик – дух, който можел да върши пакости, но често бил и пазител на дома, подобната му кикимора, до леши в дълбините на горите, водници и русалки. Последните се появявали ако човек се удавел или починел от „лоша” смърт близо до застояла вода.

Мрачната страна на коледните традиции

При строежа на воденица славяните обикновено принасяли животно в жертва, за да успокоят водника или русалката, която неизбежно щяла да се засели в близкия вир.

Характерно за славянския фолклор е, че духовете под властта на Мора не били изцяло зли. Както домовика, така и кикимората можела да помага в домашната работа. Леши понякога подвеждал и погубвал странници и деца в горите, но пък пазел животните и дърветата, и често давал мъдри съвети и полезни знаци на ловците. Водникът можел да завлича и дави хора във водата, но също така и да помага на рибарите.