Р азузнавателните служби на Владимир Путин се прочистват от чужденци. Това е политика, която напълно противоречи на техните многoетнически традиции. Центърът за анализ на европейската политика (CEPA) посочва, че това е рискован ход, който един ден може да донесе сериозни последици за режима.
Промяната се осъществява въпреки продължаващия спад в броя на етническите руснаци и нарастващия дял на малцинствата. Макар че в миналото разузнавателните служби винаги са били доминирани от руснаци, това доминиране през последните години е значително засилено. Според официалното руско преброяване от 2021 г. едва около 72% от населението се определя като етнически руснаци, с шест милиона по-малко в сравнение с 2010 г. Демографската криза в страната вече е толкова тежка, и политически неудобна, че властите тази година спряха публичното оповестяване на актуални данни.
И все пак, ако се погледне списъкът на висшите длъжности, тоест началниците на ключовите департаменти на ФСБ, основната служба за сигурност на Русия, почти не се откриват татари или, да речем, чеченци, които са втората и третата по големина етнически групи във федерацията.
Изненадващо, до неотдавна сред висшите служители на Лубянка е имало и етнически украинци, включително в прочутата Пета служба, която така очевидно не успя да предостави точна информация за ситуацията в Украйна преди пълномащабното нахлуване през 2022 г. Днес всички те вече са заменени от етнически руснаци.
Тази пълна русификация на ръководството на ФСБ я прави рязко различна от тайната полиция по времето на Сталин.
Въпреки постоянните чистки, службите на Сталин оставаха изключително способни и безпощадно ефективни, не на последно място благодарение на тяхното етническо разнообразие. Това беше наследство от ранната съветска тайна полиция, която бе погълнала най-безмилостните и дейни кадри от революционните и криминални групировки на бившата Руска империя.
Сред тях имаше еврейски служители, които десетилетия наред бяха усъвършенствали методите на конспирация, защитавайки се от царските погроми, често чрез революционни партии и нелегални мрежи; арменци, изградили истинско международно движение за отмъщение на извършителите на геноцида от 1915 г.; грузинци и други народи от Кавказ, които финансирали революцията с всички възможни средства, включително обири. Именно чрез такива операции Сталин за първи път добива известност; както и латвийци, известни със своята издръжливост в етническите полкове на руската армия по време на Първата световна война, които по-късно се превръщат в преторианската гвардия на Ленин.
Тези етнически групи имаха свои лидери, клиентелни мрежи и споделени интереси, а и Сталин полагаше значителни усилия да ги потиска, виждайки в тях заплаха за своя монопол върху властта. Неговите наследници в Кремъл продължиха тази политика, като запълниха редиците на службите за сигурност с партийни назначения.
Въпреки това съветските ръководители проявяваха известен прагматизъм и допускаха така наречените "национални кадри" да ръководят подразделенията на КГБ в най-чувствителните съветски републики.
Едуард Шеварднадзе, министър на външните работи при Горбачов и по-късно президент на Грузия, е бил министър на обществения ред в Грузия между 1965 и 1968 г., а по-късно и вътрешен министър на републиката. Гейдар Алиев, първият президент на Азербайджан, е имал дълга кариера в КГБ и през 1967 г. оглавява азербайджанското му подразделение.
При Путин обаче ФСБ възприема по-агресивен и открито ксенофобски подход. Един полковник от ФСБ, етнически татарин, разказва на авторите на този текст в края на 2000-те години за опита си, когато бил преместен от регионална служба в Москва, за да работи в централния апарат. Той бил истински вярващ в каузата на държавната сигурност, доброволно постъпил в съветския КГБ като млад и години наред наблюдавал ислямистките движения в Узбекистан, където татарският му произход бил от полза. Впоследствие бил повишен и назначен в отдела за борба с тероризма в Москва.
По традиция той организирал празненство, за да се запознае с новите си колеги. По време на събитието, проведено в самата сграда на Лубянка, пияният му началник внезапно го обвинил за татаро-монголското нашествие и му наредил да се извини за случилото се през XIII век. Оттогава полковникът започнал да използва руско име вместо татарското си.
Очевидно полковникът не бил единственият, който е изпитвал подобно отношение.
Генералът от ФСБ Рашид Нургалиев се издига благодарение на Путин и неговия близък съратник Николай Патрушев, двамата служили заедно в Карелия. Повишен лично от Путин, Нургалиев е министър на вътрешните работи от 2004 до 2012 г. и оттогава е член на Съвета за сигурност.
И все пак Нургалиев е татарин и мюсюлманин, също като полковника. Според слухове офицер от ФСБ е получил деликатна задача, да убеди Нургалиев да се покръсти в православната вяра. След успешното изпълнение на мисията офицерът бил повишен в генерал. Очевидно обръщането към православието е било условие за назначаването на Нургалиев като министър на вътрешните работи.
ФСБ е огромна организация с подразделения в цяла Русия. В тази среда, белязана от пълна безнаказаност и ширеща се корупция, системата на кланове и лична протекция неизбежно играе решаваща роля в кариерното израстване. Но тези съвременни кланове вече не са етнически, а регионални.
Всеки генерал от ФСБ, повишен в Москва, се стреми да доведе със себе си доверени офицери от региона, където е служил преди. Самият Путин постъпи по същия начин, когато доведе в Москва хората, с които бе работил във ФСБ в Санкт Петербург.
Днес ФСБ служи само на един господар, Владимир Путин. Нейната корпоративна култура отразява страховете и предразсъдъците на този един човек. Тя въплъщава параноичен, племенен и почти средновековен подход към въпроса за лоялността - такъв, който приема, че поведението на човек се определя не от професионалните му качества или образование, а от етническия му произход и религия.
Но този страх действа и в двете посоки. Дълбокото недоверие на Путин към чужденците отразява тревогата му, че региони като Татарстан и Чечня (където местните структури на ФСБ, неслучайно, се ръководят от етнически руснаци) един ден могат да последват пътя на бившите съветски републики и да се отделят. И все пак, русифицирайки ръководството на своите служби за сигурност, Путин може всъщност да отслабва най-важния си инструмент за контрол.
В крайна сметка, как може системата му за ранно предупреждение да засече регионални кризи, ако изключва точно онези хора, които най-добре могат да разпознаят признаците?
