Д ревните египтяни не са били чужди на болестите, тъй като проучванията показват, че те са били засегнати от множество инфекциозни заболявания, включително дребна шарка, туберкулоза и проказа.
(Във видеото може да научите повече за: Откриха мумии от колониалната епоха в Перу)
Например Рамес V, четвъртият фараон от 20-ата египетска династия, се разболява от едра шарка, за което свидетелстват явните белези от едра шарка, които са осеяли мумифицираното му тяло.
Could bacteria or viruses lurking in ancient Egyptian mummies unleash a plague today? https://t.co/6d9nJVGHxC
— Live Science (@LiveScience) July 8, 2024
Въпреки че през 1980 г. Световната здравна организация (СЗО) официално обявява едрата шарка за изкоренена в целия свят, възможно ли е хиляди години по-късно новооткрити мумии да отприщят едра шарка или други болести от телата си?
Пиърс Мичъл, директор на Лабораторията за древни паразити към Университета в Кеймбридж и старши научен сътрудник в катедрата по археология, казва, че това е изключително малко вероятно.
"Повечето видове паразити са мъртви в рамките на година или две без жив гостоприемник, към който да се прикрепят. Ако изчакате повече от 10 години, всичко е мъртво" , казва Мичъл.
Например, поксвирусите като едрата шарка могат да се възпроизвеждат само в клетките на жив гостоприемник, според Националния център за биотехнологична информация към Националната библиотека по медицина към Националния институт по здравеопазване (NIH). Бактериите, причиняващи туберкулоза и проказа, също се нуждаят от живи гостоприемници, за да оцелеят, според NIH.
Според NIH обаче дребната шарка се разпространява чрез допир при контакт между хората, докато туберкулозата и проказата обикновено се разпространяват чрез капчици от носа и устата, обикновено при кихане или кашляне.
За да се разпространи проказата, е необходим продължителен контакт с болен човек. Това е така, защото двата вида бактерии, които причиняват заболяването, известни като Mycobacterium leprae и Mycobacterium lepromatosis, се възпроизвеждат бавно, според Центровете за контрол и превенция на заболяванията.
Друг фактор, който намалява вероятността някой да се зарази с болест от мумия, е разграждането на ДНК с течение на времето.
"С анализ може да се установи, че всички късчета ДНК на тези паразити са доста къси. Вместо да са хубави, дълги, здрави ДНК вериги, те са само около 50 до 100 базови двойки. Сякаш всичко е нарязано на парчета и това е така, защото ДНК се разгражда и разпада. Няма как нещо да бъде жизнеспособно, след като ДНК се е разпаднала - нищо не се събужда", казва Мичъл.
Някои паразитни чревни червеи, които се разпространяват чрез изпражненията, обаче живеят по-дълго от други организми и не всички се нуждаят от жив гостоприемник, за да оцелеят.
Въпреки това те също не са голямо притеснение.
"Те могат да бъдат много по-издръжливи и да издържат няколко месеца, а понякога и няколко години, но никой от тях няма да издържи хиляди години. По-голямата част от паразитите умират, когато гостоприемникът умре, защото нямат възможност да оцелеят", казва Мичъл.
А дори и да има вероятност някой от тези древни организми да е все още жив и да се развива, маските, ръкавиците и другите предпазни средства, които изследователите носят, за да не замърсяват мумиите, също биха им попречили да се заразят или да разпространяват патогени.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
