Д нес честваните светци са един от редките случаи на изрядно семейно благочестие и единодушие в християнския монашески подвиг.
Ксенофонт заедно със съпругата си Мария и двамата им синове - Аркадий и Йоан, живял в Цариград през VI век.
Той имал висок пост във властта - бил патриций. Отличавал се с дълбока вяра в Бога и с голяма добродетелност. Имали две деца, Аркадий и Йоан. Когато те завършили основното си образование, Ксенофонт решил да ги изпрати в Бейрут, за да изучават правната наука в прочутата юридическа школа, която в онези времена изработила голяма част от Юстиниановия кодекс, станал впоследствие основа на съвременното право. Бащата искал те са станат учени - държавни служители. Но по пътя корабът, с който пътували момчетата, претърпял крушение. Като по чудо, двамата се спасили и след много премеждия стигнали в Йерусалим. Отказали се да учат право и заедно решили да посветят живота си на Бога. Станали монаси в една обител в близката пустиня и не преставали да благодарят на Бога за чудното си спасение.
Техните родители Ксенофонт и Мария научили за корабокрушението, но с надежда на Божията милост започнали да ги издирват.
Най-после ги открили в палестинската обител и се утешили. Тогава Ксенофонт и Мария заедно решили да не се връщат в царстващия град, а да се замонашат и те, и да прекарат остатъка от живота си в служба на Бога, и на ближните. Затова раздали цялото си имущество на бедни хора и на църковните благотворителни домове, а сами се оттеглили в различни манастири и заживели като подвижници. Цялото семейство толкова много се отдало на добродетелта и милосърдието, че Бог ги дарил със силата да извършват чудеса. След десетилетия на монашески подвиг и четиримата били причислени от Църквата към светците заради дивните подвизи на техния отшелнически живот.
