П оследната седмица преди Възкресение Христово е наречена Страстна седмица, тъй като на славянски думата "страст" означава страдание. Затова седмицата е посветена на възпоменанията на последните дни от земния живот на Спасителя - на неговите страдания, кръстна смърт и погребение.
В богослуженията през Страстната седмица живо и постепенно се възпроизвежда историята на страданията на Спасителя, както и на неговите последни Божествени наставления. Цялото съдържание на богослужебните последования е насочено към това, с четения и песнопения християните да се приближат към Исус Христос, да станат способни духовно да съзерцават тайнството на изкуплението, за чието възпоменание се готвят.
Традиционно Страстната седмица за мнозина християни е повод особено да се замислят за своите грехове, за подвига, извършен от Спасителя, за жертвата, която той е принесъл за всички нас. Последните дни на Великия пост е време да изпитаме себе си, да се замислим какво сме се научили от Исус Христос, доколко сме се приближили към него и на какво още трябва да се учим.
Според православния календар всеки ден от тази седмица е Велик. Затова всяка година православните християни очакват със смирение Страстната седмица, за да захранят вярата си, да укрепят мира и да защитят единството. През тази седмица Спасителят изкупва човешките грехове чрез жертва - в страдание, болка и любов, и го показва чрез възкресение.
На Велики понеделник Исус Христос, влизайки в Йерусалимския храм, се разгневил на събралата се тълпа. Храмът за молитви бил превърнат в тържище и в гнева си Божият син прекатурил масите на търговците.
Според традицията денят е отреден за почистване и подреждане на дома, като на рутинната дейност се придава и символичен пречистващ характер. Традиционното пролетно чистене продължава и в следващия ден.
На днешния ден трябва да почистим домовете си...
На Велики вторник Исус прекарал в нравствени напътствия, а според църковния канон денят е отреден за смирение.
В деня на Светата и Велика сряда Юда отишъл при юдейските първенци и уговорил предателството на Христос за 30 сребърника. На Велика сряда обичаят повелява да се бере здравец, предимно от децата, и на Разпети петък да се раздава за здраве. На Велика сряда не се работи никаква домакинска работа, а ако някой престъпи това правило, вярва се, че умението му ще се отнеме.
Велики четвъртък е свързан с Тайната вечеря, когато е установено тайнственото причастие. След вечеря Христос взел хляб, благословил го, разчупил го, раздал на учениците си и казал: "Вземете, яжте, това е моето тяло!". После вдигнал чашата и казал: "Пийте от нея всички. Това е моята кръв на Новия завет, която за вас и на мнозина се пролива за прощение на греховете". След причастието Христос признал пред своите ученици, че ще бъде предаден. Вечерта на Велики четвъртък се отслужва последованието на 12-те евангелия.
Велики четвъртък е и най-очакваният ден през Страстната седмица от децата, защото се боядисват яйцата за Великден. На този ден се става рано, а навремето децата дебнели коя кокошка първа ще снесе. Това яйце се боядисвало първо в червено. С първото боядисано яйце, още докато не е изсъхнало, се натъркват бузите и челата на децата за здраве. Който не успее да боядиса яйцата в четвъртък, може да го направи и в събота.
Велики петък, известен още като Разпети петък, е денят, в който е разпнат Исус Христос, и е посветен на неговите страдания. Сутринта на Велики петък се отслужват т. нар. царски часове, а около 11.30 часа се изнася Светата плащеница. Вечерта на Велики петък при плащеницата с изобразеното на нея тяло на мъртвия и положен в гроба Исус се извършва т. нар. опело Христово.
Любопитни факти за дните от седмицата, които вероятно не знаете
На Велика събота се отбелязва погребението на Господ Исус Христос, извършено от Йосиф и Никодим, както и слизането на Спасителя в царството на тъмнината - ада. Когато Христос починал като човек, тялото му било положено в гроба. Душата му слязла в ада, победила го и освободила пленените там души. В третия ден душата и тялото отново се обединили и тялото възкръснало от мъртвите.
Велика събота се нарича още душна, защото тогава се ходи на гробовете на починалите близки. На тях се раздават боядисани яйца, жито и хляб.
Вечерта срещу неделя вярващите отиват в храмовете, палят свещи и всички се поздравяват с "Христос воскресе!", а отговорът е "Воистину воскресе!" или "Наистина възкръсна!"
