С вети Игнатий е роден в град Антиохия, Сирия. Името му е латинско (съответства на Огнян), но според запазени сведения той е с източно потекло. Смята се дори, че е юдеин, тъй като на младини общувал с някои апостоли - Петър, Йоан и Павел, който вероятно го е кръстил. Има и предание, че Игнатий бил онова дете, което Иисус Христос посочил, когато апостолите спорели за първенство, прегърнал го и казал: "Ако не се обърнете и не станете като деца, няма да влезете в царството небесно". Свети Йоан Златоуст обаче, който живял и служил предимно в Антиохия, в похвално слово за светеца казва, че той не бил виждал лично Христос.
Свети Игнатий бил епископ на църквата в Антиохия в продължение на 40 години. Мъдро, с много любов и голяма загриженост ръководел паството си, без да жали сили. Усърдно проповядвал Божието слово и мнозина довел до познаване на Иисус Христос и вяра в Него като Господ и Спасител. А християните нарекли своя епископ Богоносец, защото той самият казвал, че носи Бога в сърцето си. В записа на мъченичеството му се казва, че Игнатий бил "апостолски мъж във всичко" и "грижливо управлявал църквата в Антиохия", като я превел през гоненията на император Домициан. Според църковния историк Евсевий Кесарийски Игнатий е третият епископ на Антиохия след свети апостол Петър и Еводий. Той пръв въвел пеенето на богослужебните песни от два хора (антифонно), което после било прието и от другите църкви.
Осъден на смърт при император Траян, свети Игнатий бил изпратен за изпълнение на наказанието в Рим. По пътя написал послания до християните в малоазийските градове Ефес, Магнезия, Тралес, Филаделфия и Смирна, както и в Рим, а също и до Поликарп, епископ на Смирна. Свети Игнатий умрял мъченически през 107 г. в Рим, разкъсан от зверове в цирка.
Днес празнуват всички, които носят имената Пламен, Пламена, Огнян, Огняна, Игнат, Игната и Иго.
Народът вярва, че от този ден започват коледните и новогодишните празници.
Според поверията този ден се смята за начало на Мръсните дни (от Игнажден до Богоявление) и прехода от старата към новата година.
В някои области на България го наричат Нов ден. Другите названия на празника са Игнат и Млада година.
Според християнската традиция от този ден започват родилните мъки на Богородица. Това е периодът, през който младите и нераждали жени, наричани "мъченици", не работят, за да забременяват и раждат по-леко своите деца.
Според поверието
От това кой ще влезе пръв в къщата на Игнажден, се гадае каква ще бъде следващата ви година. Който пристъпи пръв прага на дома, се нарича "полазник", домакинята му дава игнатово кравайче и той сяда начело на трапезата.
Рано сутринта на Игнажден жените наклаждат огъня, слагат гърне с вариво и приготвят тесто за хляб. От него омесват колаци за всеки член на семейството и един колак, който оставят за Бъдни вечер. Приготвят се и малки гевречета ("подкови"), поръсени със сусам.
На трапезата днес трябва да има боб, жито, ошав, орехи, варена царевица, зеле, лук, туршия от пипер, картофи с ориз, булгур, пита с мая, кравайчета.
