Т ревожните разстройства се характеризират с прекомерен страх, безпокойство и поведенчески смущения, според Medical News Today. Те включват:
- генерализирано тревожно разстройство
- паническо разстройство
- социално тревожно разстройство
- тревожност от раздяла
- стрес
- обсесивно-компулсивно разстройство (ОКР)
- посттравматично стресово разстройство (ПТСР)
- голямо депресивно разстройство
- персистиращо депресивно разстройство.
През 2019 г. 301 милиона души по света са живели с тревожно разстройство, включително 58 милиона деца и юноши. Оценките предполагат, че жените са по-засегнати от мъжете - 23,4% от жените имат тревожност през дадена година в Съединените щати, а същото важи за 14,3% от мъжете.
Макар че са често срещани при мъжете, тревожните разстройства до голяма степен са пренебрегнати сред проучванията за психично здраве на мъжете.
Medical News Today разговаря с четирима експерти по психично здраве по теми, вариращи от това как тревожността се изразява по различен начин при мъжете и жените до това как мъжете търсят лечение и какво може да подобри начина, по който мислят за състоянието си и търсят подкрепа.
Симптоми
Преглед от 2021 г. на 25 проучвания, изследващи тревожността сред мъжете, установи, че симптомите на тревожност се различават при мъжете и жените.
Изследователите открили, че мъжете са по-склонни да съобщават за физически симптоми като главоболие, загуба на апетит и треперене на тялото заедно с усещания за загуба на контрол в сравнение с жени на същата възраст.
Те също така открили, че тревожността сред мъжете има тенденция да се съсредоточава върху чувството за липса на контрол и усещането за „провал“, ако не могат да възвърнат контрола над тревожните състояния. Мъжете също често описват симптомите си като „трайни, винаги присъстващи и понякога доживотни“.
Докато леката тревожност е свързана с по-добро когнитивно представяне, тежката тревожност е свързана с намалена когнитивна функция. Други изследвания показват, че тревожните разстройства са свързани с по-ниско качество на живот и намалено социално функциониране.
Начини на справяне
Изследванията понякога откриват разлики в стратегиите за регулиране на емоциите между мъжете и жените. Жените по-често търсят емоционална подкрепа, а мъжете търсят причините за стреса, за да го намалят.
Стратегиите на мъжете са ефективни в някои ситуации, но в други - не толкова. Те често са по-склонни от жените да се „самолекуват“.
„Често мъжете могат да използват алкохол, тютюн и лекарства, за да намалят или контролират преживяването и симптомите на тревожност“, твърди д-р Дерек М. Грифит, основател и директор в "Center for Men’s Health Equity" и професор по администрация на здравните системи и онкология в университета Джорджтаун.
„Мъжете могат да си представят най-лошия възможен сценарий и да разсъждават, че е по-разумно за тях да избегнат ситуация“, добави той.
Д-р Томас Фъргюс, доцент в катедрата по психология и невронауки в университета Бейлор, каза, че начинът, по който момчетата и момичетата се да научени да управляват емоционалните си състояния може да играе роля в стиловете на справяне.
Той отбеляза, че жените като цяло са научени да се фокусират върху емоционалните си състояния по-често от мъжете, а мъжете са научени да се средоточават върху решаването на проблемите си и да придобиването на контрол над своите отрицателни емоции.
Търсене на помощ
Мъжете търсят лечение по-рядко от жените, твърди Лий Чембърс, психолог и консултант по благосъстоянието.
Едно проучване установи, че нежеланието на младите мъже да търсят помощ за безпокойство и тревожност произтича от опасения за поверителността, възприеманата стигма, преценката за себе си и връстници и предположението, че това няма да помогне.
Същото проучване установи също, че младите мъже съобщават за липса на разбиране на тревожните разстройства.
Д-р Грифит каза още: „Само през последните десетилетия ниският процент на търсене на медицинска помощ при мъжете се разглежда като проблем. Мъжете са по-склонни от жените да забавят търсенето на помощ и да се примиряват със симптомите, страхувайки се да загубят времето на лекаря или да се провалят като мъже."
„За много мъже тревожността е нещо, за което биха потърсили помощ само когато тя възпрепятства работата им или способността им да изпълняват други роли и отговорности. Дори тогава не е необичайно мъжете да гледат на тревожността като на нещо, с което просто трябва да се справят, а не като нещо, което се лекува от професионалист“, добави той.
Насърчаване на мъжете да търсят лечение
„Мъжете трябва да се стремят да насърчават емоционалната си устойчивост, да работят по изразяването на емоциите си, управлението на нивата на стрес и подобряване на самочувствието си“, каза Чембърс.
Д-р Даниел Купър, асистент по клинична психиатрия в Университета на Пенсилвания, каза, че работата за премахване на стигмата около психичното здраве може да помогне на повече мъже да търсят лечение.
„Има хора, които все още се придържат към вярванията, че молбата за помощ и психотерапията няма да бъдат полезни“, отбеляза тя.
„Необходими са много сила и смелост, за да се изправиш срещу страховете си", каза още д-р Купър.
Чембърс се съгласи, че премахването на стигмата около психичното здраве е от решаващо значение: „Повече мъже говорят открито за безпокойството в обществото и споделят своите истории и това може да даде силата на други мъже да пристъпят напред и да бъдат честни относно чувствата си."
