В ярата в духове, обитаващи човешкото тяло, се е запазила в различни култури в продължение на хилядолетия. През Средновековието екзорсизмът е бил широко разпространен, за да се избавят хората от предполагаемо демонично обладаване. В съвременното общество тези практики се смятат за отживелица, а обладаването се разглежда като проява на психично заболяване.
Въпреки това Католическата църква отчита рязко нарастване на броя на молбите за екзорсизъм. Дали това наистина е доказателство за възраждане на случаите на демонично обладаване, или е просто медийно явление?
Въпреки че практиката на екзорсизма има дълга история в много различни религии, тя най-често се свързва с християнската вяра.
В Новия завет на християнската Библия Исус е представен като човек, който изгонва демони от обладани хора. Ранната християнска църква също е вярвала в реалността на демоничното обладаване и го е смятала за сериозно духовно страдание. През Средновековието екзорсизмът се превръща във формализирана практика в рамките на Католическата църква, като са установени конкретни насоки и ритуали за извършване на церемонията.
Демоничното обладаване?
През 2013 г. Римокатолическата църква обяви, че подготвя нова армия от екзорсисти, за да отговори на нарастващото търсене на експерти, които да избавят хората от зли духове. Църквата твърди, че "безпрецедентното нарастване" на молбите за екзорсизъм идва от това, че все повече хора се занимават с "тъмни изкуства" с помощта на информация, намерена в интернет.
"Дяволските обладавания се увеличават в резултат на това, че хората се занимават с окултизъм", казва отец Франческо Бамонте, председател на базираната в Италия Международна асоциация на екзорсистите. "Малкото екзорсисти, които имаме в епархиите, често не са в състояние да се справят с огромния брой молби за помощ", казва той пред La Repubblica. През 2018 г. подкрепяната от Ватикана Международна асоциация на екзорсистите , заяви, че увеличението представлява "пастирска спешност".
Според онези, които вярват в този феномен, "демоничното" обладаване се изразява в това, че хората бълнуват на чужди за тях езици, треперят неконтролируемо и повръщат пирони, парчета метал и парчета стъкло. Те трябва да се подложат на официалния католически ритуал на екзорсизъм, който включва посветен свещеник, призоваващ името на Бога, както и различни светци и архангел Михаил, за да изгони демоните, и използващ светена вода, броеници и кръстния знак.
Габриеле Аморт (1925 г. - 2016 г.) е католически свещеник и екзорсист от Римската епархия, който съобщава, че по време на службата си е извършил над 160 000 екзорсизма. Той обяснява броя на извършените екзорсизми с мнението си, че "хората са изгубили вярата и на нейно място са се появили суеверия, магии, сатанизъм или дъски за уиджа, които след това отварят всички врати за присъствието на демони".
Католическата църква не е единствената религиозна организация, която провежда ритуали за освобождаване на човек от демонично обладаване. На практика всяка религиозна и културна традиция по света поддържа идеята за обладаване от духове и необходимостта от някаква форма на екзорсизъм, като този обичай датира от хиляди години.
Екзорсизмът във времето
Въпреки че екзорсизмът се свързва най-често с християнската вяра, той се практикува и в други религии, включително исляма, юдаизма, индуизма и будизма. В исляма екзорсизмът е известен като рукия и включва рецитиране на определени стихове от Корана за прогонване на демона. В юдаизма екзорсизмът е известен като Баал Шем Тов и включва използването на специфични молитви и ритуали. В индуизма екзорсизмът включва използването на мантри и почитането на конкретни божества. В будизма екзорсизмът включва използването на молитви, медитация и техники за визуализация.
В древна Месопотамия се е смятало, че всички форми на болести идват от мощни духове, които влизат в тялото на човека и се прикрепят към него. В асирийските таблици се споменава за използването на заклинания и молитви към боговете, както и за директни предизвикателства към демоните, за които се е смятало, че причиняват всякакъв вид болести - както физически, така и психологически. Древните вавилонски жреци извършват ритуали, като унищожават глинено или восъчно изображение на демон.
Сведения от древна Персия, датиращи от около 600 г. пр.н.е., предлагат доказателства за екзорсизъм с помощта на молитви, ритуали и светена вода от религиозния водач Зороастър, който е смятан за първия магьосник и който основава религията зороастризъм.
В християнството много пъти се споменава, че Исус е извършвал екзорсизъм, а способността да прогонва злите духове е била признак за истински ученик. В една от известните истории Исус се сблъскал с един луд и заповядал на нечистите духове да го напуснат; след това духовете влезли в стадо прасета, които се прехвърлили през скала и се удавили във водите под нея.
Бруталност при екзорсизма
През Средновековието (500-1500 г. от н.е.) се възраждат древните суеверия и демонологията, а психичните заболявания се разглеждат като резултат от обладаване от злото. Варварското лечение на психичните заболявания е оставено предимно на духовенството, което екзорсира пациентите чрез различни техники, причиняващи физическа болка, като например бичуване.
Най-известният случай на обсебване в историята на Западна Европа се е случил във френския град Лудун през 1632 г. Предполага се, че група монахини от манастира на урсулинките в Лудун са обладани от демони и проявяват конвулсии, викове, лай и пристъпи на смях. Местен свещеник на име Урбен Грандие е обвинен, че е причината за обладаването им. Грандие е арестуван, съден и в крайна сметка екзекутиран за магьосничество, въпреки че твърди, че е невинен.
