П рез 2023г. в САЩ се оформят две групи хора – тези, които се страхуват да не обидят някого и тези, които се страхуват да не бъдат обидени. Днешната повишена чувствителност може да се превърне в катализатор за повдигане на съзнанието. Но „повишена“ може лесно да се залитне в "хипер". Имайки предвид, че хроничното възмущение задушава потока на мисълта, трови въздуха, и буквално разболява хората, е добре от време на време да приемаме лекарството - "по-спокойно".
Разбира се, много по-лесно е да се каже отколкото да се направи. Когато обаче някой ни обясни как трябва да сме малко „по-дебелокожи“, това по-скоро ни звучи неприятно, отколкото да го свързваме каквото и да било лекарство. Същото се отнася и за фрази като „Порасни!“ или „Я, се стегни!“.
Доста по-полезен съвет е просто да се смеете повече и особено на себе си.
Ползите от доброто чувство за хумор и смехът, който идва от него са всеизвестни: намаляват стреса и депресивните състояния, увеличават нивата на серотонин и допамин, подобряват здравето на сърцето, притъпяват болката, подобряват съня, подпомагат имунната система, увеличават креативността и така нататък.
Освен това е много полезно средство в психотерапията – по време на сеансите и след това.
Фройд възприемал хумора като по-високо ниво защитен механизъм, чрез който може да се освобождава болката - като даде на страдащите усещане за превъзходство над нея. Също така хората с добро чувство за хумор са по-харесвани и по-убедителни от смръщените и намусени.
Споделеният смях сплотява и спомага приятелските отношения. Доза хумор може и да не в състояние да направи стареенето обратимо или да доведе до световен мир, но ако сме научили нещо от филма „The Three Stooges” – не може и да ги влоши.
Самоиронията, не самоунижението, е много добро средство да се отърсите от товара върху плещите ви. Противно на логиката, самоиронията може да увеличи самочувствието ви. Хората, които имат смелостта да застанат пред света с всичките си недостатъци и слабости, без да се извиняват за тях и дори да се пошегуват, всъщност демонстрират сила, която другите забелязват и уважават.
Раят на комедията е пълен със звезди, които са стигнали до там именно заради тази им способност да се шегуват със себе си. Уилям Дюкенфийлд, възпълничък мъж с голям червен нос, като на алкохолик, играе точно такъв типаж във филмите. Филис Дилър пък, заради това, че нямала визия на типична филмова звезда, носела косата си така, че да прилича на страшна перука. Бил Бър, на свой ред, се представя като объркан, гневен будала със синя яка, на когото му липсва дарбата на комик.
Да се самоиронизираме може да е доста трудно упражнение. Като социални същества, каквито сме, изпитваме ужас от потенциалната възможност да загубим статуса си или респекта, който другите имат към нас. Страхуваме се, че ако признаем провалите и слабостите си можем да бъдем подиграни, тормозени, игнорирани или подминати от хора, които на драго сърце ще се издигнат за наша сметка.
И това може да се случи. А може и да се окаже, че представата, която сме изградили за себе си, не може да понесе дори малка шега насочена към нас. В този случай имаме нужда да поработим с егото си.
Как да се научим да се шегуваме със себе си?
Доброто чувство за хумор е необходимо условие. И най-добрият начин да го развием – изненада - е да преживяваме повече забавни неща. Махнете преградите, които сте издигнали. Отпуснете идеята за благоприличие и станете колкото се може по-приемащи. След това гледайте смешни филми, четете забавна литература, отидете да гледате комедия или си я пуснете в Youtube. Заобиколете се със забавни хора. Всичко това ще ви помогне да мислите като комик, ще промени гледната ви точка към света. И се забавлявайте по пътя към тази нова цел.
Това ще повиши креативността ви. Хуморът идва от възможността да виждаме света по нови и неочаквани начини. Той също така може да извади наяве истини, които хората нямат смелостта да изкажат.
Вече въоръжени с новопридобитото си чувство за хумор, започнете да забелязвате комични неща, които вие правите. Ако в началото не ви хрумват примери от живота ви, които да намирате за смешни, опитайте да наблюдавате себе си, като си представяте, как това би изглеждало ако го правеше някой друг.
Медитирайте възможно най-често и възможно най-дълго върху „Великият парадокса на човешкото съществуване“: нашата абсолютна космическа незначителност и в същото време, огромното ни космическо значение. Това помага да видим обидите, които понасяме в живота в макро и микро перспектива.
Много важно е да поддържаме правилна перспектива за значението ни във вселената, ако се надяваме да продължим да живеем като част от нея. И тази перспектива понякога провокира смях. Спомнете си за Ерик Айдъл във филма на Монти Пайтън „Life of Brian“, където той пее „Винаги гледайте от хубавата страна на живота.“, докато върви към разпятието си.
Понякога обаче някои неща предизвикват по-скоро възмущение. Трябва да знаем, че самоиронията не винаги е най-добрата стратегия. При физическа схватка или ако имате амбицията да управлявате света, липсата на хумор, ще ви помогне повече. Дали според вас Чингис хан се е шегувал със себе си? А дори и да го е правил, едва ли някой се е смял с него.
Хитлер не прилича на човек с чувство за самоирония. От друга страна този мустак...
За да поддържате хумористичната си перспектива, и да не придавате голямо значение на обидите, които срещате опитайте да поддържате в съзнанието си тази така нежна, лирична и дълбока фраза, която занимава нашата комична, трагична човешка същност:
„Направени сме ние от сънища и сън отвред обгръща тоз малък наш живот!…“
У. Шекспир („Бурята“,прев. Валери Петров)
