Я пония изстреля космически апарат към Марс в рамките на петгодишна мисия, чиято цел е да изследва двата естествени спътника на планетата и да достави проби от единия от тях на Земята, съобщи Асошиейтед прес.
Сондата Ем Ем Екс беше изстреляна преди разсъмване във вторник от космическия център Танегашима. Японската космическа агенция (ДЖАКСА) потвърди успешния старт, след като около час по-късно апаратът се отдели от горната степен на ракетата носител.
В мисията участват пет космически агенции. Предвижда се на Фобос – по-големия и по-близък до Марс от двата му спътника – да бъдат изпратени спускаем модул и роботизиран всъдеход. Ако мисията бъде успешна, през 2031 г. на Земята ще бъдат доставени първите проби от системата на Марс.
Макар НАСА и Китай вече да са осъществявали успешни кацания на Марс, досега нито един космически апарат не е достигал повърхността на неговите спътници Фобос или Деймос. Не са връщани и проби от Марс или луните му.
Япония има опит в подобни операции, след като успешно достави на Земята проби от два астероида.
Проектът Ем Ем Екс (MMX - Martian Moons Exploration - „Изследване на марсианските спътници“) е на стойност 578 милиона долара. Петтонният космически апарат се очаква да достигне Марс в края на лятото на 2027 г.
След навлизането си в орбита около Фобос той ще освободи френско-германския роувър „Идефикс“, наречен на кучето от комиксите за Астерикс. Четириколесният робот, чиито размери не надвишават тези на микровълнова фурна, ще изследва повърхността в продължение на около 100 дни, за да помогне при избора на безопасно място за кацане на основния модул.
Фобос има неправилна форма, среден диаметър около 22 километра и изключително слаба гравитация. „Идефикс“ е проектиран така, че да може сам да се изправи, ако се преобърне при кацането. Меката почва и неравният скалист терен обаче могат да затруднят работата му.
Очаква се основният спускаем модул да кацне на Фобос в края на 2028 г. или през 2029 г. Той ще остане на повърхността само два часа, през които трябва да събере чрез пробиване и засмукване най-малко 10 грама прах, почва и скален материал, след което ще се върне в орбита.
Впоследствие космическата сонда ще извърши няколко прелитания край Деймос и ще напусне района на Марс през 2030 г. Завръщането на капсулата с пробите е планирано за 2031 г., когато тя трябва да се приземи в пустинен район на Австралия.
Учените се надяват мисията да помогне за изясняването на произхода на двата марсиански спътника. Според една от хипотезите те са се образували от отломки, изхвърлени в космоса при сблъсък на Марс с голямо небесно тяло. Друга предполага, че става дума за астероиди, привлечени и задържани от гравитацията на планетата.
Изследователите очакват също да открият на Фобос материал с произход от Марс. Анализът на пробите може да даде нова информация за образуването на планетите и техните спътници, както и за условията, необходими за възникването на живота на Земята. Резултатите биха могли да бъдат полезни и при подготовката на бъдещи пилотирани мисии до Марс.
Мисията е свързана със значителни технически рискове. Три предишни опита на Русия да изследва Фобос завършиха с неуспех, а при единствената си досегашна мисия до Марс Япония не успя да изведе космически апарат в орбита около планетата.
Междувременно Китай планира през 2028 г. да изстреля собствена мисия за събиране на проби от Марс, като също предвижда завръщането им на Земята през 2031 г. НАСА все още обсъжда как да прибере над 30 контейнера с проби, събрани на Марс от марсохода „Пърсивиърънс“ (Perseverance).
Финансирането на Ем Ем Екс включва 350 милиона долара от Япония, 87 милиона от НАСА, 68 милиона от Франция, 56 милиона от Германия и около 17 милиона долара от Европейската космическа агенция.
