О т незапомнени времена хората правят всичко възможно, за да измамят смъртта. Днес, когато революционните постижения превръщат научната фантастика в ежедневна реалност, близо ли сме до удължаване на живота или дори до безсмъртие?
(Във видеото може да научите повече за: Човечеството направи първата крачка към дигиталното безсмъртие!)
Ако е така, наистина ли искаме вечен живот? В новата си книга "Why We Die: The New Science of Aging and the Quest for Immortality," ("Защо умираме: Новата наука за стареенето и търсенето на безсмъртие"- в буквален превод от англ. ез. - бел.ред.) носителят на Нобелова награда за молекулярна биология Венки Рамакришнан пресява минали и най-нови изследвания, за да разкрие амбициозните теории и практическите ограничения на дълголетието. По пътя си той повдига критични въпроси за обществената, политическата и етичната цена на опитите да живеем вечно.
Вече хората живеят два пъти по-дълго, отколкото преди 150 години, благодарение на по-добрите познания за болестите и тяхното разпространение. Предполага ли това, че интервенциите за утрояване или четворно увеличаване на продължителността на живота ни са съвсем близо? Рамакришнан споделя своите виждания за реалностите на стареенето, смъртта и безсмъртието в свое интервю пред CNN.
Why do we die? The latest on aging and immortality from a Nobel Prize-winning scientist https://t.co/hV4B7hvHfd
— CTV News (@CTVNews) April 9, 2024
Какво представлява стареенето? Как то води до смърт?
Венки Рамакришнан: Стареенето е натрупване на химически увреждания на молекулите в клетките, което уврежда самите клетки, а оттам и тъканта, а накрая и нас като организъм. Изненадващо е, че започваме да стареем още в утробата на майката, въпреки че в този момент растем по-бързо, отколкото натрупваме увреждания. Стареенето се случва през целия ни живот, още от самото начало.
Тялото е разработило множество механизми за коригиране на свързаните с възрастта увреждания на нашата ДНК и на всички некачествени протеини, които произвеждаме. Без начините за отстраняване на тези проблеми никога не бихме живели толкова дълго, колкото живеем. Все пак с течение на времето уврежданията започват да надхвърлят способността ни да ги възстановяваме.
Мислете за тялото като за град, съдържащ много системи, които трябва да работят заедно. Щом някоя система от органи, която е от решаващо значение за оцеляването ни, се повреди, ние умираме. Например, ако мускулите ни станат толкова слаби, че сърцето ни спре да бие, то не може да изпомпва кръвта, съдържаща кислорода и хранителните вещества, от които се нуждаят нашите органи, и ние умираме. Когато казваме, че някой умира, имаме предвид смъртта му като личност. Всъщност, когато умираме, по-голямата част от нас, като например органите ни, е жива. Ето защо органите на жертвите на злополуки могат да бъдат дарени на получатели на трансплантации.
‘Immortality was scientifically proven in 1910s. But cancer cells compromised the study’
— ThePrintIndia (@ThePrintIndia) April 10, 2024
Read this excerpt from Venki Ramakrishnan's 'Why We Die', a @HachetteIndia & @HodderBooks publication, in ThePrint #PageTurnerhttps://t.co/lKIFyREkSX
Има ли фиксирана граница на човешката продължителност на живота?
Рамакришнан: Продължителността на живота на всички организми варира от няколко часа или дни при насекомите до стотици години при някои китове, акули и гигантски костенурки. Неспециалистът би могъл да предположи, че всички форми на живот са предопределени да умрат, когато достигнат определена възраст. Но биолозите не вярват, че стареенето и смъртта са програмирани в смисъла, в който оплодената яйцеклетка е програмирана да се развие в човешко същество.
Вместо това еволюцията е оптимизирала уравнението за разпределение на ресурсите в рамките на продължителността на живота, което е оптимизирано за всеки вид. По-големите животни са склонни да живеят по-дълго. Ако сте малко животно - и поради това е по-вероятно да бъдете изядени от хищник, да умрете от глад или да загинете при наводнение - еволюцията няма смисъл да хаби ресурси за поправяне на щетите, необходими, за да ви запази по-дълго живи. Вместо това еволюцията селектира бързото израстване и бързото съзряване, за да можете да се възпроизвеждате и да предавате гените си.
Ако сте по-едро животно, по-дългото оставане в живота ви дава по-голям шанс да си намерите партньор, с когото да имате повече потомство през по-дългия си живот. Продължителността на живота е свързана с това еволюцията да увеличи шансовете ви да предадете гените си. При хората този прецизно настроен баланс на ресурсите ни осигурява максимална продължителност на живота от около 120 години. Но това не означава, че не можем да променим биологията и да се намесим в тези процеси на стареене и може би да удължим живота си. Подобно на много учени, занимаващи се със стареенето, аз вярвам, че това е възможно. Не споделям обаче техния оптимизъм за това доколко осъществими биха били такива интервенции.
Кой е живял най-дълго досега?
Рамакришнан: Най-възрастният човек, за когото имаме надеждни данни, е французойка на име Жана Калмент, която умира през 1997 г. на 122-годишна възраст. Тя е пушила през целия си живот, с изключение на последните години, и е изяждала повече от два килограма шоколад всяка седмица. Но аз не бих препоръчал тези конкретни стратегии за дълголетие, освен шоколада може би.
Ако сте по-едро животно, по-дългото оставане в живота ви дава по-голям шанс да си намерите партньор, с когото да имате повече потомство през по-дългия си живот. Продължителността на живота е свързана с това еволюцията да увеличи шансовете ви да предадете гените си. При хората този прецизно настроен баланс на ресурсите ни осигурява максимална продължителност на живота от около 120 години. Но това не означава, че не можем да променим биологията и да се намесим в тези процеси на стареене и може би да удължим живота си. Подобно на много учени, занимаващи се със стареенето, аз вярвам, че това е възможно. Не споделям обаче техния оптимизъм за това доколко осъществими биха били такива интервенции.
"There’s no reason we can’t breach that current natural barrier of around 120 years." @greengraeme speaks to Venki Ramakrishnan:https://t.co/0aD6FGSzzd
— Prospect (@prospect_uk) April 9, 2024
Може ли часовникът на стареенето някога да се върне назад?
Рамакришнан: Часовникът на стареенето наистина се връща назад, всяко поколение. Въпреки че детето се ражда от клетките на възрастни родители, то все още започва от нулева възраст. Дете, родено от жена на 40 години, не е с 20 години по-възрастно от дете, родено от 20-годишна жена; и двете започват от нулата. Така че на някакво ниво часовникът на стареенето може да се обърне.
Съществува и клониране. Докато Доли, може би най-известната клонирана овца, беше болна и умря на около половината от нормалната възраст, други клонирани овце са продължили да живеят нормално. Това убеждава някои, че възстановяването на часовника на стареенето трябва да е възможно в по-широк мащаб. Въпреки че клонирането на възрастни клетки, които се превръщат в ембрионални и започват да растат отново, е успешно, практическите трудности правят клонирането много неефективно. Много клетки са натрупали твърде много увреждания, за да бъдат взети, което налага провеждането на огромен брой експерименти за отглеждането на едно животно.
Баща ви навърши 98 години. Какво влияние ще окаже доброто му здраве и независимост върху вашия живот? Доколко стареенето и дълголетието се влияят от генетиката?
Рамакришнан: Има връзка между възрастта на родителите и техните деца, но тя не е перфектна. Проучване на 2700 датски близнаци показва, че наследствеността - каква част от дълголетието ни се дължи на гените ни - отговаря само за около 25% от продължителността на живота. Все пак изследователите са установили, че мутация само в един ген може да удвои продължителността на живота на определен вид червеи. Ясно е, че има генетичен компонент, но ефектите и последиците са комплексни.
Проучването ви за причините за смъртта повлияло ли е на начина ви на живот?
Рамакришнан: Интересно е, че всички препоръки, основани на доказателства, за това какво може да ни помогне да живеем дълго и здравословно, отразяват здравите съвети, които са били предавани през вековете. Получаваме ги от нашите баби: Не бъдете чревоугодници. Правете физически упражнения. Избягвайте стреса, който предизвиква хормонални ефекти, променящи метаболизма ни и ускоряващи стареенето. Спете достатъчно.
Изследванията на стареенето ни помагат да разберем дълбоките биологични последици от тези съвети. Умереното консумиране на разнообразни здравословни храни може да предотврати рисковете за здравето, свързани със затлъстяването. Упражненията ни помагат да регенерираме нови митохондрии - електроцентралите на нашите клетки, които осигуряват енергия. Сънят позволява на тялото ни да се възстанови на молекулярно ниво. Научаването на биологията, която стои зад този стар и солиден съвет, може да ни насърчи да предприемем други действия, които ще спомогнат за дълъг и здравословен живот.
Лично аз често казвам, че срокът ми на годност е изтекъл, но като човек все още се чувствам жив и имам с какво да допринеса.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
