М ан Рей - майсторът на експерименталната и модна фотография, бил също така художник, режисьор, поет, есеист, философ и лидер на американския модернизъм. Известен с документирането на културния елит, живеещ във Франция, Ман Рей прекарал голяма част от времето си в борба с формалните ограничения на визуалните изкуства.
Животът и изкуството на Рей винаги са били провокативни, ангажиращи и предизвикателни.
Първата модна фотосесия на Ман Рей била пълна катастрофа. През 1922 г. художникът току-що бил пристигнал в Париж от Ню Йорк с един куфар, 100 долара и единствената цел да се превърне в един от ярките млади таланти на дадаизма заедно с Дюшан и Андре Бретон.
Man Ray #photography
— stjohnsphoto (@stjohnsphoto) November 21, 2022
Reflexions, 1934 pic.twitter.com/Avje8CxDe3
През Дюшан Ман Рей се запознал с някои от най-вълнуващите художници и писатели в Париж. Въпреки че в началото не говорел нито дума френски, той бил добре дошъл в тази група и станал неин неофициален фотограф. Сред многото му модели от този период били Пабло Пикасо, Ърнест Хемингуей, Салвадор Дали, Гертюд Щайн, Джеймс Джойс и известната изпълнителка Кики от Монпарнас. В продължение на шест години Кики била негов постоянният модел, муза и любовница.
Black and White
— Anne Mortier (@AnneMortier1) January 30, 2021
Man Ray#photography pic.twitter.com/ztqlbasw3f
Сред най-известните негови снимки от онова време са многото на Кики. Тези снимки често използвали очертанията на тялото ѝ, за да представят други обекти. Интересът на Ман Рей към минимализма и абстракцията се пренесла в експериментите му с това, което той нарекъл „рейографии“. „Рейографията“ представлява поставяне на триизмерен обект или серия от обекти върху лист фотографска хартия и излагането ѝ на светлина. Тези изображения лирично и импресионистично представят предмети като въжета, електрически крушки и щифтове. Много художници реагирали положително на дръзката комбинация от минимализъм, случайност и абсурд на Ман Рей и през 1922 г. той публикувал първата си книга с тях, озаглавена The Delightful Fields.
Man Ray, Rayograph, 1922 #manray #museumofmodernart https://t.co/DWM0x8jXIE pic.twitter.com/xDCHHhPaQ4
— MoMA: Photographs (Bot) (@moma_photos) February 20, 2023
Той се занимавал с фотография от няколко години, но главно правел портрети и не винаги с ентусиазъм. По-късно казал, че „фотографията не е изкуство“ и че ще снима само неща, които не може да нарисува. Все пак той нямал пари, така че когато Пол Поаре, френският дизайнер, който извадил жените от корсетите и ги облякъл в панталони, го наел той се съгласил. Тогава илюстрациите били предпочитани сред модните къщи когато представяли колекциите си, но Поаре търсел нещо малко по-различно, което мислел, че ще намери в Ман Рей. Само дето американецът се появил в салона без никаква представа какво прави. Светлините не били правилно настроени и се получил проблем с електричеството на снимачната площадка. Поаре не харесал снимките и отказал да плати.
Тези снимки, сред ранните творби на фотографа, описани някога като „ужасяващо банални“ от френския критик Ален Саяг, никога не видели бял свят. Но се превърнали в повратен момент за Ман Рей.
Lee Miller
— Stefano Pesce (@stefano_pesce) August 27, 2019
by
Man Ray
1930#photography pic.twitter.com/dMjUnl4R3u
Ман Рей продължил да прави портрети на висшето парижко общество и да снима за модни списания и различни козметични марки, като същевременно си играел с различни фотографски методи като соларизация (излагане на частично проявена снимка на светлина, за да се създаде тъмен контур) и двойна експозиция. Както изглежда имало двама Ман Рей. Единият - световноизвестен сюрреалист, който превърнал банални предмети в произведения на изкуството и втори - плодовит моден фотограф, който се откъснал от безпокойството си от индустрията, за да създаде набор от произведения, които в крайна сметка представляват повече от цялата му не модна работа. Освен това му спечелила хубава къща в Холивуд. Без едното, изглежда, не би го имало другото.
Photography by Man Ray pic.twitter.com/lONTjuq6Rp
— Murat Ünal (@pskdanmuratunal) January 8, 2021
Роден като Емануел Радницки във Филаделфия през 1890 г. (сменя името си като тийнейджър), родителите му са руски имигранти с опит в модата. Майка му и баща му били шивачи. Ман Рей никога не е цитирал изрично, че този факт е имал някакво влияние върху кариерата му, но също така, „ако той беше син на месар, може би щеше да развие интерес към ножове, висящи от тавана“, казват критици.
Забележително е колко много дизайнери са заимствали от Coat Stand, първото голо тяло на Ман Рей, от 1920 г. Ефектът trompe l'oeil, е прочут от една фотография на Ман Рей, на която се вижда образ на жена зад стойка за палта, облечена само в черни чорапи. Кадърът е възпроизвеждан във времето и отново съвсем наскоро през 2022 г., както се вижда в рокля на Loewe с чифт балони, покриващи гърдите на модела.
20. Elsa Schiaparelli’s “Trompe l’oeil leather gloves” from the FW HC 1936 collection inspired from Man Ray’s 1935 photography entitled “Hands Painted by Picasso” pic.twitter.com/5Uq994p2Zc
— Gabriela (@blondiejpg) April 12, 2021
Същинската модна работа на Ман Рей е разделена между две десетилетия и две списания - Vogue и Harper’s Bazaar. През 1924 г. той подписал шестгодишен договор за концертно снимане за Vogue. Смяната на персонала във списанието обаче накарало Ман Рей да прекрати работата с тях през 1930 г., преди да подпише договор с по-авангардния Harper’s Bazaar през 1934 г. Кармел Сноу, неговият редактор, насърчил техниките на фотографа – именно там той бил насърчен да използва соларизацията като стандарт.
a campaign for Schiaparelli where they use Man Ray’s photography as inspiration pic.twitter.com/XQ574AnQQl
— Gabriela (@blondiejpg) September 1, 2022
„Не винаги е очевидно какво е модна фотография и какво не“, казва Кокс за работата на Ман Рей. Кой друг би се сетил да залепи стъклени мъниста върху лицето на жена (Les Larmes, 1932) и да ги използва, за да продава спирала Cosmecil? Неговият прочут кадър на Пеги Гугенхайм в рокля на Poiret, с гръб към камерата и сдържано обърната към обектива - изглеждало като моден кадър, но всъщност бил просто портрет. Друга снимка показва модел, облечен в златна рокля от Madeleine Vionnet. Момичето е легнало в ръчна количка, подплатена с розов сатен. Изглеждало като сюрреалистичен кадър, но всъщност се появил в Harper’s Bazaar през 1937 г. Вместо да отвлича вниманието от роклята, ъгълът някак си я кара да изпъкне. „Контрастът между блясъка и практичното е толкова завладяващ, че можете да разберете защо този вид кадри са се озовавали в списанията“, казва Кокс.
Man Ray 🇺🇸#photography pic.twitter.com/kaYh2WjONO
— Daniel (@Aussieroo_0110) April 26, 2019
Може би най-интригуващи били ъглите, които използвал – или силен горен ракурс, почти сякаш от птичи поглед, или долен ракурс, както и позите. Ман Рей карал моделите си да имитират манекени и дори въвел реквизити като големите бели птици, които поръчвал на скулптора Джакомети, които използвал като част от фона на снимка за Chanel през 1937 г. Именно това комерсиално взаимодействие между печеленето на пари, правенето на изкуство и подигравките с модата, го превърнали в предшественик на Анди Уорхол.
Man Ray 🇺🇸#photography pic.twitter.com/YslIliEEvg
— Daniel (@Aussieroo_0110) May 25, 2019
Ако днес модата е за продажба на цялостен начин на живот, а не просто на една рокля, вероятно можем да припишем това на тези техники. През повечето време дрехите играят втора роля в имиджа. Днес модните списания често са задължени по договор да снимат цели визии направо от модния подиум.
"The future isn't what it used to be"
— JoFukyolysergikarma (@Fukyolisergikar) April 29, 2020
Paul Valery
"Lee Miller" #portraits#artyouready
By Man Ray #photography pic.twitter.com/qwdXNuIpE6
Между 1936 и 1938 г. работата на Ман Рей се появявала във всеки брой на Harper’s Bazaar. Колкото и да не бил склонен да снима роклите на Schiaparelli, той знаел, че е по-добре да не тръгва срещу ръката, която го е хранила: „Щях да правя пари, а не да чакам признание, което или щеше, или нямаше да дойде“, пише той в мемоарите си „Автопортрет“.
