Д окато военните барабани кънтят в цяла Европа през 1939 г., ръководителят на френското военно разузнаване вербува необичаен шпионин: най-известната жена във Франция - Жозефин Бейкър.
Шефът на тайните служби Жак Абтей прекарва първите дни на Втората световна война във вербуване на шпиони за събиране на информация за нацистка Германия. Обикновено той търсел хора, които могат да пътуват инкогнито, но прави изненадващ избор.
Няма нищо типично, когато става дума за родената в Америка танцьорка и певица Жозефин Бейкър.
Родена в бедност в Сейнт Луис през 1906 г., Бейкър израства без баща в гъмжащи от плъхове колиби. Имала само елементарно образование и се омъжва за пръв път на 13 години.
Макар за жена от нейната епоха да било необичайно, Жозефин никога не е зависела от мъж за финансова подкрепа. Затова и не се поколебава да си тръгне, когато връзката се влошава. Тя се омъжва и развежда още три пъти: за американеца Уили Бейкър през 1921 г. (чието фамилно име тя запазва), за французина Жан Лион през 1937 г. (от когото получава френско гражданство) и за ръководителя на френския оркестър Жо Буйон през 1947 г. (който ѝ помага да отгледа 12-те си осиновени деца).
Джоузефин прави турне в Съединените щати с The Jones Family Band и The Dixie Steppers през 1919 г., изпълнявайки комични скечове. Когато групите се разделят, тя се опитва да стане хористка за The Dixie Steppers в продукцията на Сесил и Блейк - Shuffle Along. Обаче е отхвърлена, защото била „твърде слаба и твърде тъмна“. Без да се обезсърчава, тя изучава представлението в най-големи детайли, докато работи като гардеробиерка. Така Жозефин се оказва най-подходящия заместник, когато една от танцьорките напуска. Когато излиза на сцената тя завъртяла очи и нарочно се направила на непохватна. Публиката много харесва комедийното ѝ допълнение и Жозефин става впечатляваща до края на шоуто.
Кариерата ѝ процъфтява в интегрираното парижко общество; когато La Revue Nègre затваря, Жозефин участва в La Folie du Jour в театър Follies-Bergère. Нейното зашеметяващо представяне с костюм от 16 банана, нанизани в пола, затвърждава статута ѝ на знаменитост и я превърнаха в сензация от ерата на джаза. Така Джоузефин започва да съперничи на Глория Суонсън и Мери Пикфорд като най-фотографираната жена в света и до 1927 г. и печели повече от всеки друг артист в Европа.
Затова и знаменитост от ранга на Бейкър е в най-добрия случай невероятен кандидат за шпионин, тъй като никога не би могла да пътува тайно, но точно това я направило примамлива перспектива. Славата била нейното прикритие. Абти се надявал, Бейкър да може да използва своя чар, красота и звездна слава, за да съблазни и да измъкне тайни от устните на лъжливи дипломати по време на партита в посолствата.
След като Франция ѝ предложила свободата, която Америка само обещавала на хартия, Бейкър се съгласява да шпионира в полза на новата ѝ страна. „Франция ме направи това, което съм“, казва тя на Абти. "Парижаните ми дадоха сърцата си и аз съм готов да им дам живота си."
Виковете "Върни се в Африка!", които чувала от фашисти, по време на изпълненията ѝ из Европа, също подпомогнали решението ѝ. „Разбира се, че исках да направя всичко възможно, за да помогна на Франция, моята страна осиновителка“, казва тя пред списание Ebony десетилетия по-късно, „но от първостепенно значение, нещото, което ме тласкаше толкова силно, колкото и патриотизмът, беше жестоката ми омраза към дискриминацията във всякаква форма."
Бейкър започва своята шпионска кариера, като посещава дипломатически партита в италианското и в японското посолство и събира разузнавателна информация за евентуалното присъединяване на силите им към Германия. Без да изпитва страх да не бъде заловена, си записва бележки за това, което е чула по дланите на ръцете си. „О, никой не би помислил, че съм шпионин“, казва Бейкър през смях, когато Абти я предупреждава за опасността.
В седмиците, след като германските сили нахлуват във Франция, Бейкър продължава с нощните си изпълнения в Париж. Пеела на войници на фронта по радиото и утешавала бежанци в приютите за бездомни. Когато нашествениците приближават Париж в началото на юни 1940 г., Абти настоява тя да напусне, така че Бейкър товари вещите си, включително златно пиано и легло, някога собственост на Мария-Антоанета, във фургони и заминава за замък на 300 мили на югозапад. Докато нацистките войски стъпват надолу по Шанз-Елизе и окупират дома й в Париж, Бейкър скрива бежанци и членове на Френската съпротива в новите си квартири.
През ноември 1940 г. Абти и Бейкър работят по мисия за пренасяне на документи до генерал Шарл дьо Гол и правителството на Свободната Франция, които били в изгнание в Лондон. Под прикритието, че тръгва на турне в Южна Америка, Бейкър скрива тайни снимки под роклята си, както и ноти с информация за движението на германските войски във Франция, написана с невидимо мастило. С всички очи, приковани в звездата, докато преминават границата с Испания на път за неутрална Португалия, шефът на френската сигурност, който се представял за секретар на Бейкър, не привлякъл вниманието на германските войници и това позволило на Абти да пътува в сенките.
В Португалия и Испания Бейкър продължава да събира подробности за движенията на войските на Тристранния пакт по време на вечеринки в посолствата. Отивайки до тоалетната, Бейър си прави подробни бележки, като ги прикрепя към сутиена си с безопасна игла. „Бележките ми щяха да бъдат много компрометиращи, ако някой ги откриеше, но кой би се осмелил да претърси Джоузефин Бейкър под дрехите?“ тя написа по-късно. „Когато ми искаха документите, обикновено имаха предвид автографи.“
Изпратени в Мароко през януари 1941 г., за да създадат център за връзка и предаване на съобщения в Казабланка, Абтей и Бейкър плават през Средиземно море. Изпълнителката взима със себе си 28 куфара и цяла менажерия от домашни маймуни, мишки и немски дог. Колкото по-забележително било пътуването на Бейкър, толкова по-малко подозрения предизвиквало, сочат архивите.
В Северна Африка тя работи с мрежата на Френската съпротива и използва връзките си, за да осигури паспорти за евреи, бягащи от нацистите в Източна Европа, докато не е хоспитализирана с перитонит през юни 1941 г. Претърпява множество операции по време на 18-месечния си престой в болницата, която я оставя толкова болна че Чикагски вестник по погрешка пуска нейния некролог, написан от Лангстън Хюз. Той пише, че Бейкър е толкова жертва на Хитлер, колкото и войниците, които днес падат в Африка, биейки се с неговите армии. Арийците прогониха Жозефин от нейния любим Париж. Бейкър бързо коригира новината, като казва „Има лека грешка, прекалено съм заета, за да умра“.
Когато се възстановява, Бейкър продължава шпионската си работа. От балкона си тя наблюдавала как американските войски пристигат в Мароко като част от операция „Факел“ през ноември 1942 г. След като най-накрая е уволнена, Бейкър обикаля съюзническите военни лагери от Алжир до Йерусалим. През деня тя се возела в джипове, минавайки през парещите пустини на Северна Африка. През нощта се прибирала и спяла на земята до автомобила си, за да избегне противопехотните мини.
След освобождението на Париж през октомври 1944 г. се завръща в града, който обича, след четиригодишно отсъствие. Облечена в синята си униформа на помощен въздушен лейтенант, изпъстрена със златни еполети, Бейкър се возела в задната част на автомобил, докато тълпите по Шанз-Елизе ѝ хвърляли цветя. Вече не била просто бляскава звезда, Бейкър тя се превърнала в национална героиня.
Тя облича униформата си отново през 1961 г., за да получи две от най-високите военни отличия на Франция, Croix de Guerre и Ордена на почетния легион, на церемония, на която са разкрити подробности за нейната шпионска дейност. Бейкър с насълзени очи казва на сънародниците си: „Горда съм, че съм французойка, защото това е единственото място в света, където успях да реализирам мечтата си.“
